Генри Портер - Обратен камуфлаж

Харланд поклати глава.

— Нямам намерение да те придружавам в бягството ти, докторе. Ще се срещнеш с ФБР и ще им разкажеш това, което разказа на мен. Без да криеш нищо. Обясни им честно кой е Карим.

— Ще ме вкарат в затвора.

— Няма да могат. Олинс ще дойде тук, ще говорите, после ще си тръгне.

Разговорът в кабинета на Харланд продължи до зазоряване. Олинс бе настоял Харланд да излезе, така че той ги бе оставил сами и си бе намерил къде да се опъне. В шест часа го събуди бомбето на доста износената бота на Олинс. Трябваше да му помогнат, за да се изправи.

— Твърде си стар за тези простотии, Харланд — каза Олинс без следа от съчувствие на лицето. — Да си беше продължил с водните спортове в Дубай.

— Водни запаси, Франк. Питейна вода за хора, които няма какво да пият.

— Знаеш ли какво, Харланд? Дрънканиците за гърба ти не хващат дикиш при мен. Това, че не можем да спипаме твоето приятелче, не означава, че ще се откажем.

— Но нали получихте част от това, което искахте?

— Нищо подобно.

— Все пак трябва да се съгласиш, че получихте свободен достъп до човек под попечителството на ООН.

Олинс го изгледа от упор.

— Искам да знам едно нещо. Какво ще правите ти и Генералният секретар, ако се окаже, че този човек е терорист, за какъвто го смятаме ние. Как ще извъртят това твоите приятелчета в пресслужбата? „Джайди предоставя на терорист убежище в ООН.“ Не си въобразявай, че Джайди ще те подкрепи и тогава. Ще те изхвърли, Харланд. Къде ще се денеш тогава, човек с болен гръб и познания за водата? А?

— Ще извикам някой да ви придружи до изхода, специален агент — отговори му Харланд.

Харланд се върна в кабинета си и завари Лоз да зяпа отнесено Ийст ривър.

— Какво искаш да направя, Харланд? — попита той.

— Какво каза на Олинс?

— Всичко, което казах на теб.

— Добре, това би трябвало да го накара да мирува известно време. Бюфетът ще отвори скоро. Иди да закусиш, а аз ще помисля и ще завъртя няколко телефона.

След като Лоз излезе, Харланд получи две телефонни обаждания бързо едно след друго. Първото бе от един от помощниците на Генералния секретар, който придружаваше Джайди в Кайро и се обаждаше, за да се осведоми за ситуацията. Второто бе от един от няколкото офицера на МИ-6, които бяха прикрепени към британската мисия в ООН. Казваше се Чарли Колсън. Колсън бе чул някак си за настоящото положение и сега се опитваше да внуши на Харланд, че е крайно необходимо да разкара Лоз от сградата на ООН колкото се може по-бързо.

— Не искаме това да се превърне в конфликт между американците и ООН, и ние, британците, да се окажем по средата — увещаваше го той. Нещо в маниера му на говорене накара Харланд да се усъмни, че ги слушат и други хора. — Виж, има ли някакъв начин да оставиш приятелчето си за малко и да изпием по едно кафе заедно? На Първо авеню има едно място, казва се „Сътън кофи хауз“. Ще се видим там след двадесет минути. Твоят човек няма къде да ходи без теб.

Колсън седеше в едно сепаре и четеше „Файненшъл таймс“. Отговаряше точно на представата, която Харланд си бе изградил по гласа му — комбинация от военна енергичност и светска непринуденост. Беше към четиридесетте и носеше тъмносин костюм, кожени мокасини и вратовръзка на точки.

— Бихме искали да знаем какво си намислил с този образ — каза той, след като сервитьорката донесе кафетата им.

— Боя се, че това е работа на ООН.

— Смятаме, че е нещо повече — възрази Колсън. — Разбрахме, че Генералният секретар Джайди също е замесен. Това означава най-висок приоритет. Кажи ми какво знаеш за Лоз?

Харланд не отговори.

— Знаеш ли примерно, че преди да започне да кавалерства на половината свободни парчета в Ню Йорк, се е бил на Балканите и е много, много богат?

— Той не крие това.

— Така — Колсън изглеждаше леко разочарован. — Но ние смятаме, че той е от голяма важност и знам, че Шефа е крайно обезпокоен. — Това си беше най-обикновен тарикатлък: Шефа иска това, Шефа мисли така и така, Шефа е определил най-висок приоритет… Пълни глупости. Докато беше в Службата, Харланд често прибягваше до същия номер, за да внуши на някой алчен дребен играч, че случаят му е под постоянно наблюдение от главата на британската Тайна разузнавателна служба.

— Сигурен съм, че е така. Дори и през последните си дни във Вохол крос, сър Робин Текман наблюдава развитието на хиляди разузнавателни операции с максимален интерес.

— В този случай се оказва точно така. — Колсън се изправи.