Генри Портер - Обратен камуфлаж

Шефа кимна.

— Е, наистина много съжалявам. Ти повече от всеки заслужаваш щастие. — Замълча. — По другия въпрос, разбираш, че не бих те молил за това, ако не беше изключително важно. Наистина е важно. Всичко, което се иска от теб, е да не изпускаш този човек от очи, а ние ще ви следваме на дискретно разстояние.

Харланд кимна. Знаеше, че нещата няма да се изчерпят с това, но майната му, какво толкова! Може да се окаже от полза да има помощници под ръка.

— Тази среща не се е състояла. Дори и за нашите хора не си ме виждал. Не мога да ти опиша колко е важно това. — Текман стана, улови рамото на Харланд и го стисна. — Грижи се за себе си, старче, и си оправяй гърба. — После си тръгна. Черният му „Линкълн“ се плъзна покрай потока хора отвън.

На Колсън не му се наложи да демонстрира техники за оттегляне. Харланд го заведе до кабинета си в ООН. На бюрото му имаше бележка от Сами Лоз.

Открих как мога да напусна сградата, без да бъда забелязан. След два дни ще бъда в хотел „Байрон“ в Тирана. Ще те чакам там. Преди полета си отпочини в продължение на един ден на гръб и пий много вода.

С най-топли поздрави,

Сами Лоз

— Няма да успее да напусне страната — каза Харланд.

— Не съм толкова сигурен — отвърна Колсън. — При условие че не е в горещите списъци и е успял да убегне на охраната на ФБР отвън, ще предположат, че още е тук. Все още няма да го търсят на летищата.

— Така е — съгласи се Харланд. — Олинс трябва да остане на мнение, че Лоз е с мен колкото се може по-дълго.

— И когато, в крайна сметка, те принудят да им предадеш човека, който е в кабинета ти, можеш да избуташ на светло някой слисан британски дипломат. Един вид, искрено ваш, Харланд.

Херик и Нейтън Лайн седнаха да изпият по едно питие след дълга нощна смяна и по време на разговора им сякаш бе обявено примирие — говориха си за всичко друго, но не и за РАПТОР. Една вечер Нейтън й бе казал да се навърта наоколо, защото се очаква да бъде взето решение за ареста на заподозрения в Щутгарт на следващата сутрин в един и половина местно време. Мъжът, който им бе известен като Фуркян и бе третият член на групата Парана, всъщност се оказа Мохамед бин Хидир. Бяха записали гласа му по време на телефонен разговор от телефонен автомат на неколкостотин метра от апартамента му. Съвсем случайно някой в ПАК бе сравнил, записа с мостри от архива им и бе открил съвпадение със запис, известен като „видеото Брамбъл“.

Лайн обясни, че мисис Брамбъл, млада вдовица от Уокинг, бе посещавала антични забележителности в Картаген, Тунис. На едно от местата, тя и групата й били атакувани от седмина мъже, въоръжени с автомати. Дванадесет от туристите били убити, а двадесет и един, включително и мисис Брамбъл — ранени. Когато паднала на земята, пръстът й останал притиснат върху бутона на видео-камерата й и тя заснела размазани сцени и, което се оказало съдбоносно, звука от виковете и разговорите на терористите. От записа били получени три ясно различими гласови спектограми, едната от които на гласа на бин Хидир. ФБР успяло да установи идентификацията чрез техниките за увеличаване на образ, с които разполага. При една от движещите се фигури височината, теглото и походката съвпадали напълно с тези на Фуркян и човека, когото познавали като Мохамед бин Хидир.

Условията на РАПТОР налагаха всеки от заподозрените, за който е получено потвърждение за участие в международен тероризъм, да бъде отстранен, както се изрази Лайн — „или ги гипсираме, или ги прибираме“. Отстраняването изглеждаше много лесно, но те знаеха, че едно професионално убийство ще подплаши останалите десет заподозрени. Затова разработиха план, според който бин Хидир трябваше да бъде отвлечен от апартамента си в турския квартал на Щутгарт и закаран на едно близко летище.

Херик и Лайн се върнаха на бюрата си и се включиха към живата връзка от Щутгарт. Вървяха някакви коментари от паркирания в близост до апартамента на бин Хидир микробус и те успяха да доловят накъсаните реплики на въоръжените членове на операцията.

— Ако тая шибана акция се обърка… — Лайн бе напрегнат.

— Не разбирам защо го прибират — каза Херик. — Знаем, че всички са терористи. Какво му е различното.

— Такива са правилата, които сме възприели.

— Не съм убедена, че трябва да има някакви правила — отвърна тя.

— Това не е много умно изказване.

Погледът й се спря на остъклената кабина, откъдето се водеше операцията. Всички бяха там — Спелинг, Виго, Колинс и безименният шеф на Специалната колекторска агенция, който бе долетял от Вашингтон, за да ескортира бин Хидир от Нортхолд до неупоменато място извън Щатите за разпит.