Генри Портер - Обратен камуфлаж

Тя зае мястото си. Въпросите за Хамаз бяха подновени и Хан отказваше да отговаря на повечето от тях, по едно време протестира, че със същия успех може да го разпитват и за Колумбия. Измина един час и въпреки че слънцето навън клонеше към залез, в стаята бе все така задушно. Внезапно Айзис скочи и напусна стаята, този път съпроводена от хихиканията на двамата албанци и Доктора. Франк я последва с ядосано изражение.

— Будалкате ме — нападна го Айзис. — Хамаз въобще не ви интересува. Всъщност струва ми се, че цялото представление е режисирано заради мен. Водите разпита в задънена улица, така, че да не получа никаква информация. — Тя замълча и го погледна в лъщящите месести очи. — Ще споделя с вас една тайна, мистър Франк. Не съм изпратена тук, за да се обучавам. Буквално стотици офицери от ЦРУ и СИС работят по тайна операция в Лондон и в цяла Европа — една много мащабна разузнавателна операция. Тук съм като част от тази операция. Разбирате ли ме? Така че хайде да забравим за Хамаз. Това са глупости и вие много добре го знаете. Когато се върна вътре, искам да продължите разпита по същество.

За момент Франк остана слисан от нейната разгорещеност, но после се протегна и обърса чело.

— Кибритлия сте, мис Херик, признавам ви го. Трябва да разберете обаче, че не аз водя разпита. Човекът е задържан от албанските власти. Ние сме само техни гости, за Бога!

— Въобще не ми пука — просъска Айзис. — Ако не искате името ви да фигурира в доклада ми, ще върнете разпита в руслото, което, видно от протоколите, сте преследвали досега. — Без да каже нищо повече, тя се обърна и влезе в стаята.

Беше очевидно, че хората в стаята са дочули голяма част от разговора им. Албанците едва се сдържаха, а двамата американци се подхилкваха. Насред наглото веселие, Хан изглеждаше още по-трогателен. Той внезапно скочи от стола си, но оковите на краката му го придърпаха и той се строполи на масата.

— Изтезават ме — изкрещя той. — Този човек, наричат го Доктора, той е инквизиторът. Накарайте го да ви покаже пластмасовата торбичка, с която ме душеше. — Единият от албанците натискаше Хан обратно към стола и се опитваше да запуши устата му, но Хан се измъкна от хватката му и продължи да крещи. — Тук измъчват и малтретират всички. Това ли е политиката на британското и на американското правителство? Измъкнете ме оттук и ще ви кажа всичко, което поискате. — Доктора бе минал зад него и сега го накара Да замлъкне, като прехвърли масивната си ръка през гърлото му и го стисна в ключ. Хан се закашля и се строполи на стола, без да откъсва поглед от Херик.

— Престанете — изкрещя Херик. — Спрете веднага! — Ала американците вече я избутваха навън. — Правителството ми не одобрява това — вече в коридора викаше тя.

— Никой не дава пет пари за това какво одобрява британското правителство — каза Франк и насила я набута в ръцете на Гибънс. — Изкарай я оттук, Ланс, и се погрижи да не цъфне пак утре. — Той се обърна и влезе обратно в стаята.

Когато вратата се отвори, тя зърна Хан и видя очите му да проблясват в сянката, която фигурата на Доктора хвърляше върху му.

Навън бе паднал здрач. Последните лъчи на слънцето обагряха облаците, а планините на изток пъстрееха в убито розово. Шумът на знойното гъмжило на столицата се стовари върху Херик като тътен. Гибънс я натика в „Тойота“-та и се настани зад волана.

— Не ти липсва кураж — каза той и запали двигателя. — Така стоят нещата, знаеш това! Така се прави с подобни хора.

— Как? Инквизират ги?

— По дяволите, това не е инквизиране. Малко са го ошамарили, това е. — Гибънс нацупи устни в гримаса на снизходително възмущение.

— За Бога! Човекът ще бъде подложен на мъчения, защото не можете да получите отговорите, които искате. Не ви ли е хрумвало, че няма какво повече да ви каже?

Изминаха неколкостотин метра, като криволичеха, за да избегнат дълбоките дупки и дечурлигата, които търчаха по улиците, стиснали ледени напитки и цигари в ръце. Щом стигнаха един по-спокоен участък, Гибънс отби и се завъртя на седалката си, стиснал волана с едната си ръка.

— Знам, че е тежко, но това е единственият начин. Имаме човек, който може да е част от заговор, целящ убийството на хиляди хора. Научили сме си урока, що се отнася до такива хора. На огъня трябва да отвръщаме с огън и да сме точно толкова безмилостни и жестоки, колкото са и те. Американският народ ни е изпратил в тази малка осрана държавица, за да го опазим от терористични атаки или поне да го предупредим навреме за тях. Как, по дяволите, си мислиш, че може да се справим с това? А? Като се държим мило с Хан и любезно го попитаме кога Ал Кайда ще взриви някой танкер или ще стовари камион радиоактивни отпадъци във Вашингтон? Събуди се, Айзис! Тази война е по-различна. Налага се да реагираме с всички възможни средства и ако това означава, че трябва да увесим на гредата някое кръвожадно малко копеленце, за да го разпитаме, то майната му! Единственото, което има значение, е да получим резултат и да предпазим собствения си народ. Същото се отнася и за британците. Да не си мислиш, че на средния британец му дреме какво се е случило с някой пакистански терорист някъде на майната си? Разбира се, че не. Той иска от теб единствено да намериш отговорите и да опазиш свободата му и начина му на живот. Това е твоята работа. Всичко се свежда до тази проста истина и ако нямаш нерви, за да се справиш, по-добре си потърси друго занимание. Това е положението отсега нататък, Айзис. Дълга и жестока война между цивилизациите.