Генри Портер - Обратен камуфлаж

Следващите две картички бяха по-малко оптимистични и съдържаха само подробности за местонахождението на Хан в Иран. В картичката от Турция съобщаваше колко пари са му били откраднати. Все още имал четиристотин долара, които майка му му дала, и се надявал с тях да стигне до Лондон. Споменаваха се и проблеми с визата и паспорта, които не бяха уточнени.

Харланд препрочете пощенските картички.

— Изглеждат съвсем безобидни — каза той накрая. — Но в днешно време е много вероятно разузнавателните служби да ги разглеждат с мисълта за скрити послания и кодове.

Лоз не го слушаше.

— Карим има нужда от помощта ми — каза той, като гледаше през Харланд към мелето от сервитьори и гости на ресторанта. — Последната пощенска картичка, тази от Албания, бе последвана от това писмо. Предполагам, че четат и писмата, но по плика нямаше следи от отваряне. — Той извади един лист разчертана на редове хартия от джоба си. Писмото бе подписано от мистър Скендер. Разказваше за ареста на Карим, за неговото затваряне и прехвърляне в центъра на Държавна сигурност в Тирана. В писмото се споменаваше, че Хан е бил показан в местните телевизионни новини във връзка с някакво клане в Македония.

— Знам нещо за този случай — каза Харланд. — Албанското малцинство в Македония поиска от ООН да предприеме разследване.

Лоз се обърна към него.

— Накарах един приятел да прерови балканските информационни сайтове. Недвусмислено ясно е, че тези мъже са били убити. Идвали са от Турция. Карим сигурно е пътувал с тях.

— В такъв случай, защо не е бил убит?

— Защото знае какво да прави в подобни ситуации. — Лоз извади разпечатка от уеб страницата на гръцки вестник и посочи един изплескан с мръсотия мъж, който се губеше между двама полицаи. — Това е Карим, въпреки че едва може да го познае човек. Виждате колко е слаб и че е ранен. — Той се пресегна за бутилката вода и по лицето му премина сянка на тревога. И двамата едвам бяха докоснали предястието. Лоз пресуши чашата вода, бутна чинията си настрана и махна на сервитьора.

— Имам превод на информацията под снимката. — Лоз подаде на Харланд парче от бяла визитка.

„Терорист заловен след сражение в Македония.

Ясур Ал Яхез, мъжът който избяга от македонските сили за сигурност след яростно сражение, е палестински терорист, търсен във връзка с извършени престъпления от израелските власти, а също от Сирия, Египет и Ливан. Смята се, че Ясур Ал Яхез, още познат като Електричаря, е починал от естествена смърт преди единадесет месеца и оттогава няма никаква информация за него. Израел, Сирия и Египет искат екстрадицията на заловения терорист.“

Лоз прибра визитката.

— Това е Карим, но по непонятни за мен причини, те смятат, че той е Ясур. Ясур е избил много, много хора. Той се отдели от Хамаз в началото на деветдесетте и формира собствена група, която извършваше покушения над умерени духовници и политици из целия Среден изток.

Чувал съм за него — каза Харланд. — Приятелят ви е в голяма беда, ако го смятат за Ясур.

Сега разбирате защо не мога да си позволя да бъда арестуван — каза Лоз и докосна ръката на Харланд. — Трябва да му помогна.

Харланд не можеше да каже дали при докосването се предаде някаква енергия, но съзнаваше, че част от него отстъпи много лесно под натиска на ръцете на Лоз, но нещо друго го накара да се опита да се противопостави.

Какво мога да помогна аз?

Не зная, но аз трябва да опитам. Струва ми се, вече трябва да тръгваме. На бюрото ви има писмо от Генералния секретар. Написа го, преди да напусне страната, и ме помоли да го уведомя, когато ви го предоставя. В писмото ще откриете неговите инструкции.

Той знае ли за Хан?

Знае някои неща. Тръгна, преди да открия факта за обърканата самоличност.

А писмото? Какво пише в него?

Не зная.

Добре, ще го взема утре — каза Харланд.

Защо не тази вечер? Чувствате се по-добре, нали? Трябва да тръгваме. В дъното на ресторанта съм оставил малка чанта. Ще излезем през кухнята. Уредил съм всичко. Аз ще тръгна пръв и ще ви чакам на задния вход. Сметката вече е уредена.

Лоз се изправи. По пътя към кухнята на ресторанта той се спря на две маси, за да се ръкува и поздрави някои хора. Харланд забеляза как Лоз създава близост с всеки човек: полага ръка на рамото, докосва нечия китка или задържа ръката в своята секунда-две повече от приетото. Той продължи да отстъпва, като не спираше с небрежните ласкателства и без да бърза припряно към кухнята, в един момент просто изчезна зад летящата врата.