Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Задържал сте шока вътре в себе си. Вие сте много силен и овладян човек, мистър Харланд. Впечатляващо. Но все някой ден това щеше да се случи. Тялото трябва да се отърве от него. — Той замълча. — И другите неща, които таите в себе си. Те също трябва да излезнат.

Харланд пропусна последната забележка покрай ушите си.

— Значи имате лек?

— О, да. Аз ще ви лекувам. Ще се възстановите и довечера ще можете да заспите, без да пиете. — Той се вгледа в него с изражение, от което Харланд се почувства объркан. — Ще се наложи да поработим върху това през следващите няколко месеца. Проблемът е много сериозен. Двадесет и четири часа няма да се чувствате съвсем на себе си, че имате и лек грип. Починете си и поспете колкото може по-дълго.

Той продължи манипулациите си по бедрата и слабините на Харланд още двадесет минути. Блуждаещият поглед на Харланд се спря на леко потъмненото стъкло и искрящия сребрист купол на небостъргача „Крайслер“.

— Емпайър Стейт е необичайно място за медицински кабинет — вметна той.

— Така е, но не съм склонен да се преместя в Ийст сайд, където са повечето от пациентите ми. Там е скучно, не мислите ли? Няма живец. Прекалено много пари. Освен това обичам тази сграда. Знаете ли, че са я започнали точно преди Големия борсов срив, продължили са строежа през Депресията и са я завършили четиридесет и пет дни предсрочно. Тази сграда има собствена индивидуалност, свързана е с късмет и с малко тайнственост.

— Гатанка от стомана и бетон.

— О, разговаряли сте с Бенджамин Джайди за това. Миналия ден имах среща с него и от него чух това.

Той отиде до малка масичка от стъкло и стомана и написа нещо. Върна се при Харланд и му връчи една бележка.

— Часа за следващото ви посещение.

Харланд го прочете наум: „Севастопол“, утре, 8.30 вечерта. Резервация на името на Кийн.“ Погледна към Лоз, който бе поставил пръст на устните си и сочеше тавана.

— Добре, ще се видим след седмица. А сега трябва да тръгвам към болницата. Останете да си починете тук още десет минути, загасете осветлението и дръпнете вратата. Заключва се автоматично. — Той се усмихна на Харланд и го остави в хладното уединение на стаята. Светлината се плъзгаше по фасадата на сградата. Той отново се огледа из стаята и забеляза пет омачкани пощенски картички на Емдайър Стейт, подредени на една лавица, екземпляри на Корана и Библията и каменен отломък, който приличаше на античен връх на стрела.

Напусна кабинета след около половин час. Върна се в апартамента си в Бруклин Хейтс, поръча си китайска храна и се настани с книга за Исак Нютон в ръце.

„Севастопол“ не бе просто модерен ресторант. Едни и същи писатели, политици, хора от филмовата индустрия и финансовия бизнес се разполагаха на едни и същи, точно определени маси в продължение на десетилетия. Ресторантът бе над модата. Харланд бе идвал тук два пъти с Ева, която бе останала очарована от мястото и шумния му собственик, украинец на име Лимошенко, галеник от гангстерските банди в центъра на града.

Харланд мина покрай масите отвън, насили се да изтласка Ева от ума си и попита за мистър Кийн. Масата, към която го насочиха, бе притулена от бара и от една жена, която жестикулираше преднамерено, по начин, предназначен за публична консумация. Лоз бе седнал със скръстени на масата ръце и я гледаше с непоколебима привидна учтивост. Той се изправи и поздрави Харланд, но не представи жената, която си тръгна доста обидена.

— Радвам се да ви видя — каза той. — Изглеждате друг човек.

— Благодарение на вас. Още съм доста слаб, но се чувствам много по-добре. Вижте, наричайте ме Робърт или Боби, моля ви!

— Знаете ли, предпочитам Харланд. Това е хубаво име. — Настаниха се на масата. — Хубаво, надеждно име. — Той се приближи. — Боя се, че се наложи да дойдем тук, защото ФБР не могат да си запазят маса и още хиляда години.

— Хората в коридора от ФБР ли бяха?

— Да, отвън са, откакто пристигна първата картичка. Разгледахте ли картичките, като си тръгнах?

— Картичките на Емпайър Стейт? Разбира се, че не.

— Интересно, таен агент с принципи.

— Не съм таен агент, доктор Лоз. Правя проучвания за ООН. По-голямата част от времето ми е посветена на въпроси за опазване чистотата на водите. Нищо вълнуващо.

— Джайди ми каза, че е трябвало да пътувате до Близкия изток, за да преговаряте с Хамаз. Нима това просто е проучване?

Харланд не обърна внимание на забележката.

— Джайди бе доста уклончив по отношение на вас, докторе. Каза, че се сблъсквате с някакви проблеми. Ще ви помогна, стига да мога.