Генри Портер - Обратен камуфлаж

— А какво мислиш за самата операция? — попита тя. — Някакъв съвет?

— Знаеш всичко, Айзис. Вероятно знаеш повече и от мен. Първото нещо, което трябва да разбереш, е, че тези мъже съзнават, че са на вражеска територия. Те са като нас по време на войната. Ние не можехме да се доверим на никого във Франция и тези свещени воини ще подозират всеки, с когото установят контакт. Те са били обучавани в техники по изплъзване от наблюдение, така че не се улавяй в плоски капани. Ако всеки ден използват един и същ маршрут, ще наизустят всичко покрай него и винаги ще знаят кое е нормално и кое не. Ще поставят два наблюдателни поста по пътя си, така че да са в състояние да разберат кога ги следят. Ще приложат същите правила, но още по-стриктно, ако в проследяването участват коли.

Тя кимна. Знаеше повечето от тези неща, но вече не можеше да го спре.

— Това, което трябва да направиш, е да проучиш подробно мястото, преди да започнеш наблюдението. Нямаше улица в Стокхолм и Виена през петдесетте, която да не познавах. Можех да бъда екскурзовод в Истанбул. Това е много важно. Не можеш просто да отидеш в чужд град и да се слееш с пейзажа, без да познаваш мястото като дланта си. Внимавай и с облеклото си. Проучи какво носят местните жени. Винаги има малки различия в модата в отделните градове на континента. Някой определен магазин може да е много популярен и трябва да се сдобиеш с едно-две неща от него. Ако имаш нужда от прикритие — работа, която да ти помогне да се приближиш до обекта си, избирай тази работа много, много внимателно. Важно е да запазиш гъвкавост, затова недей да се втурваш в местното кафене, за да започнеш като сервитьорка, само защото той го посещава два пъти седмично. По този начин няма да научиш нищо и ще се ограничиш. Ще търсиш други възможности.

Той спря и я огледа внимателно със силно съчувствие.

— Айзис, знаеш, че тези мъже не играят играта по начина, по който ние сме свикнали. Ако нас ни забележеха, не беше фатално. Но тези хора са абсолютно безмилостни, заколват стюардеса, без да им мигне окото, убийството на хиляди хора една прекрасна утрин за тях не значи нищо. Те са различни от това, с което ние се сблъсквахме — много, много по-опасни. Но запомни, ти също си различна. Ти си една от малкото, които познават операцията срещу тях в нейната цялост. Ако попаднеш в ръцете им, може да се досетят, че имаш много за разказване, а да си в такова положение, не е за завиждане. — Той вдигна ръка, за да спре възраженията й. — Разбира се, знам, че няма да си сама, но от това, което научавам, хората ви далеч не са така умели в работата на терен, както бяхме ние. Не се интересуват от детайлите, липсва им подготовка. Ще трябва да следиш за колегите си също толкова внимателно, колкото и за собственото си поведение. Не искам някакъв тъпанар от Вохол крос да ми звънне по телефона, за да ми каже, че си убита. Чуваш ли! Ще трябва да разчиташ на собствените си преценки.

Той плясна ръка о бедрото си и разтри коляното си.

— Тази работа с остаряването не е много забавна. От седенето тук не си чувствам краката. Ще трябва да се пораздвижа.

Тя му помогна да стане. Твърдата му сива коса се бе изправила от вятъра, безгранична обич замъгляваше очите му.

— Знаеш, че не мога да спра да преоткривам майка ти в теб. Изминаха двадесет и четири години от смъртта й, но няма и един ден, през който да не съм мислил за нея. А сега виждам теб на възраст, толкова близка до възрастта, на която тя почина… Страхувам се за теб, Айзис. — Той замълча и я погледна, сякаш се оправдаваше. — Старческа паника, знам. Но мисля, че имам достатъчно причини да се безпокоя.

— Стига, татко. Може и да приличам на мама, но отвътре цялата съм твоето „аз“ — твърда и практична.

— Ще ти се наложи да си много твърда и много практична — почти разгневено й отвърна той. — Не губи концентрация нито за миг.

Тръгнаха обратно към Хоуплоу хауз по по-дългия път. Често поспираха и баща й си откъсваше стръкчета от живия плет край пътя или си остъргваше парченца мъх от дърветата.

— Смятам да се заема с някои изследвания върху лишеите — заяви той, — както и върху нощните пеперуди, които се преструват на лишеи. Срещат се все по-рядко и това е защото маскировката им е подходяща само за една ситуация. Лишеите изчезват с цялото това замърсяване и пеперудите изпъкват като възпален палец. Така че край на нощните пеперуди. Това е пример, който трябва да помним. Трябва да можеш да приспособяваш прикритието си.

— Татко! Обучавали са ме!