Генри Портер - Обратен камуфлаж

Страницата беше разцепена с бръснач. Човекът в Кета, който го беше направил, бе предположил, че входната виза от Афганистан и последните цифри от 1996 са напълно достатъчни, за да го вкарат в затвора. Същият човек бе сменил и датата, доста умело, както смяташе Хан. Трябваше да признае обаче, че паспортът почти не бе проверяван. Беше преминал от Пакистан в Иран през планинската верига на Сиан, без да го спират гранични патрули, а митничарят на турската граница дори не си бе направил труда да погледне нещо друго освен двадесетдоларовата банкнота, сдиплена върху снимката в паспорта.

Немим отново разлисти паспорта и стигна до страница, върху която имаше английска виза.

— Значи ти ходил в Лондон сити през деветдесет и първа?

— Да, това е втората ми виза. Следвах за лекар. Преди това учех в гимназия в Лондон.

Полицаят го изгледа скептично. Хан изпита странното чувство, че миналото му е просто сън. Всичко преди Афганистан и Босна бе сякаш фантазия, предпазваща го от нещата, които бе извършил и видял. Немим говореше нещо, но той не го чу добре и го помоли да повтори.

— Английската виза има дата. Това прави тринадесет години от издаване на паспорт — каза той. Никой паспорт не може толкова стар. Този паспорт мъртъв.

Той затвори паспорта и с широк жест събра документите на Ясур и тефтера си от бюрото.

— Ние разбираме теб. Ние знаем кой си. Ти си международен терорист. — Капитанът се изправи рязко и измарширува от стаята.

Два часа по-късно разтърсване събуди Хан. Той видя хляба, сиренето и водата, които бяха оставили пред него, преди да го събудят. Той сграбчи храната, но успя да хапне само малко, преди да го изведат. Пред полицейския участък чакаше голяма тълпа, а в средата имаше телевизионен екип. Хан стоеше под ослепителния блясък на прожекторите и се чувстваше смален и разголен. Немим се наслаждаваше на момента, въпреки че не бе сигурен как да представи пленника си: като герой, оцелял от македонската бруталност, или като опасен терорист. Посвоему той остави възможност за двете.

Минутите слава изтекоха, но вместо да върнат Хан в полицейския участък, го натовариха на една камионетка и го откараха в нощта.

В седем сутринта Херик заедно с багажа си пристигна в златната си клетка — френски прозорци, здравец, старинни фенери — недалеч от американското посолство на Кросвенър скуеър. Вратата й отвори американец, препасан с автоматичен пистолет. Той й обясни с леко извинителен тон, че къщата е част от посолството и че тя се намира на американска земя. Заведе я в една стая, където двама души стояха и слушаха Уолтър Виго, който се бе настанил във въртящ се кожен стол с чаша кафе в ръка и „Уолстрийт джърнъл“, разгънат като салфетка в скута му. Виго бе в стихията си — причинно-следствени връзки на „специалните взаимоотношения“.

— А — възкликна той и бутна вестника на пода. — Ето го мозъкът, отговорен за РАПТОР. — Той я представи на двамата мъже. — Това са Джим Колинс и Нейтън Лайн от управление Разузнаване на ЦРУ. И двамата господа работеха за управление Операции и имат практически опит на терен, така че познават добре евентуалните проблеми и капани, които могат да възникнат в толкова сложна и широкомащабна операция като тази. Джим е един от хората, които отговарят за нещата в Нортхолд, Нейтън ще води вашия екип. — Той замълча, колкото да даде възможност на американците да измърморят по едно „здравейте“ и да разменят твърди ръкостискания.

— Нортхолд? — запита тя.

— Да, преместихме операцията там. Мисля, че това, което ти предстои да видиш, много ще те впечатли. Очакваме, че ще прекараш там една или две седмици, преди да преминеш към оперативна работа, но — сама ще се убедиш в това — всичко ще се решава в движение. Между другото, надявам се да нямаш нищо против настаняването, но ще бъде по-просто и по-сигурно, ако само някои от нас бъдат транспортирани от и до бункера с микробуси.

— Бункера! — изненада се тя. — В казарма ли ще сме затворени?

— Не — намеси се Колинс, як мъж с розов тен и хубава гъста руса коса. — Опитваме се да запазим дисциплината, колкото се може по-стегната, поне засега. В района няма много хубави ресторанти, но винаги, когато решиш, си добре дошла за нещо набързо. Целта е по-скоро да не наводняваме италианските ресторанти на Мейфеър с призрачни шпиони. Освен това съоръжението под Нортхолд е просторно и има много места за уединяване. Има дори ресторант и фитнес.

Колинс кимна на Нейтън Лайн, който стана от мястото си, за да се настани на дивана до нея. Висок, със скромни обноски, Нейтън Лайн въплъщаваше аристократичната самоувереност на висшата класа, която — както Херик научи по-късно — се дължеше на харвардския юридически факултет и краткия стаж във вашингтонска правна фирма.