РАПТОР все още страдаше от болест на растежа. По пода пълзяха техници, настройваха се екрани, кабели се провисваха от тавана. Програмистите на НСА се бореха с два сървъра, които си живееха в собствен специален свят далече в дъното на залата. Вдигаше се доста голяма шумотевица и току някой от отдела за проследяване се провикваше, че сред заподозрените има раздвижване: „Номер Две тръгва, номер Шест е на път.“
Въздигнати над тази глъч, в контролна кабина със стъклени стени, работеха Виго, Колинс и човекът от НСА, някой си полковник Джон Франклин Плъм. Виго вече бе заел мястото си и бе свалил сакото си, разкривайки чифт алени тиранти. Пред него имаше голям екран, на който едновременно вървяха кадрите от наблюдателните камери, разположени на улиците. Над пътеката имаше друг, много по-голям екран, който можеше да бъде наблюдаван от всички. В момента изпробваха екраните и сините им проблясъци осветяваха мрака под тавана.
Отидоха до отдела за разследване и разузнаване. Лайн я представи на групата си, а след това и на „Шибоите“ — екип от двадесет ентусиазирани двадесетгодишни американски анализатори, чийто работни места бяха наредени покрай бетонната стена на бункера.
— Това са робите на отдела — пошегува се той, като по шефски настойнически потупа по рамото един от тях. — Нашите стахановци.
Тя погледна към бюрата им. Всички бяха в интернет. Мониторите им се задавяха от отворени прозорци на файлове и всевъзможни справочници. Херик прочете някои от заглавията: „Морски конвенции между страните от Персийския залив“, „Родословие и произход на племената в Саудитска арабия“, „Речник на арабските имена“.
— Това е то — махна с широк жест Лайн. — Кафето, храната, тренажорите, масажа, пералнята, спалните помещения — тях можеш да уточниш и сама.
Тя кимна впечатлена.
— Америка в действие — усмихна се той.
— Точно — отвърна му тя и седна на работното си място в Южна група три.
***
Херик бързо осъзна, че с всяка секунда на деня РАПТОР произвежда огромен обем информация, която от своя страна поражда безкрайни възможности за разследване. Оперативните разузнавачи биваха изпращани за проверка на най-малко очакваните контакти, осъществени от заподозрените, и в същото време се извършваше интензивно разследване на помагачите на терористите, които им бяха осигурили укрития. На тази информация бе посветена отделна база данни, тъй като тя постоянно бълваше възможни връзки и препратки към факти от миналото на различни хора и организации от цяла Европа. Вече бяха направени някои много интересни връзки: мъже, които са учили в един и същ университет или произхождат от една и съща племенна група в Близкия Изток; богомолци, посещавали едни и същи джамии в Щутгарт и Тулуза; бизнес начинания, принадлежащи на най-близки съратници и в градове, където бяха живели заподозрените; използването на едни и същи банки или посредници за извършването на парични трансфери.
Обхватът на извършваните дейности беше зашеметяващ. Хакерите, базирани в Крипто сити във Форт Мийд, проникваха през компютърните защити на всяка публична агенция, която имаше отношение към разследванията, дори на няколко пъти в компютърните архиви на европейски разузнавателни служби. Огромни информационни масиви бяха изтеглени и препратени в суров вид към Лондон, където програмистите ги систематизираха в опит да усвоят целия информационен поток и да създадат система, позволяваща анализа му. Към това се добавяше и работата на Специалната колекторска служба в Бествил, Мериленд, която се управляваше съвместно от ЦРУ и НСА. Позната просто като „Колекторска“, тя бе изпратила значителна част от персонала си в Европа с цел подслушване на заподозрените и техните сътрудници. Друга подобна група на подчинение на МИ-6 и ПАК монтираше подслушвателни антени, замаскирани като телевизионни предаватели и сателитни чинии и прикрепяше подслушвателни устройства към телефонните линии на заподозрените. Налагаше им се обаче да бъдат благоразумни, тъй като двама от заподозрените и някои от помагачите бяха забелязани да прилагат техники срещу проследяване при придвижването си по улиците. Това означаваше, че те са нащрек за вероятността от електронно подслушване и е възможно да имат достъп до необходимото за засичането му оборудване. Електронното проследяване добавяше грамада от второстепенна информация към потока от разузнавателни данни, които бункерът ежедневно се опитваше да смила.
Читать дальше