Генри Портер - Обратен камуфлаж

РАПТОР все още страдаше от болест на растежа. По пода пълзяха техници, настройваха се екрани, кабели се провисваха от тавана. Програмистите на НСА се бореха с два сървъра, които си живееха в собствен специален свят далече в дъното на залата. Вдигаше се доста голяма шумотевица и току някой от отдела за проследяване се провикваше, че сред заподозрените има раздвижване: „Номер Две тръгва, номер Шест е на път.“

Въздигнати над тази глъч, в контролна кабина със стъклени стени, работеха Виго, Колинс и човекът от НСА, някой си полковник Джон Франклин Плъм. Виго вече бе заел мястото си и бе свалил сакото си, разкривайки чифт алени тиранти. Пред него имаше голям екран, на който едновременно вървяха кадрите от наблюдателните камери, разположени на улиците. Над пътеката имаше друг, много по-голям екран, който можеше да бъде наблюдаван от всички. В момента изпробваха екраните и сините им проблясъци осветяваха мрака под тавана.

Отидоха до отдела за разследване и разузнаване. Лайн я представи на групата си, а след това и на „Шибоите“ — екип от двадесет ентусиазирани двадесетгодишни американски анализатори, чийто работни места бяха наредени покрай бетонната стена на бункера.

— Това са робите на отдела — пошегува се той, като по шефски настойнически потупа по рамото един от тях. — Нашите стахановци.

Тя погледна към бюрата им. Всички бяха в интернет. Мониторите им се задавяха от отворени прозорци на файлове и всевъзможни справочници. Херик прочете някои от заглавията: „Морски конвенции между страните от Персийския залив“, „Родословие и произход на племената в Саудитска арабия“, „Речник на арабските имена“.

— Това е то — махна с широк жест Лайн. — Кафето, храната, тренажорите, масажа, пералнята, спалните помещения — тях можеш да уточниш и сама.

Тя кимна впечатлена.

— Америка в действие — усмихна се той.

— Точно — отвърна му тя и седна на работното си място в Южна група три.

Херик бързо осъзна, че с всяка секунда на деня РАПТОР произвежда огромен обем информация, която от своя страна поражда безкрайни възможности за разследване. Оперативните разузнавачи биваха изпращани за проверка на най-малко очакваните контакти, осъществени от заподозрените, и в същото време се извършваше интензивно разследване на помагачите на терористите, които им бяха осигурили укрития. На тази информация бе посветена отделна база данни, тъй като тя постоянно бълваше възможни връзки и препратки към факти от миналото на различни хора и организации от цяла Европа. Вече бяха направени някои много интересни връзки: мъже, които са учили в един и същ университет или произхождат от една и съща племенна група в Близкия Изток; богомолци, посещавали едни и същи джамии в Щутгарт и Тулуза; бизнес начинания, принадлежащи на най-близки съратници и в градове, където бяха живели заподозрените; използването на едни и същи банки или посредници за извършването на парични трансфери.

Обхватът на извършваните дейности беше зашеметяващ. Хакерите, базирани в Крипто сити във Форт Мийд, проникваха през компютърните защити на всяка публична агенция, която имаше отношение към разследванията, дори на няколко пъти в компютърните архиви на европейски разузнавателни служби. Огромни информационни масиви бяха изтеглени и препратени в суров вид към Лондон, където програмистите ги систематизираха в опит да усвоят целия информационен поток и да създадат система, позволяваща анализа му. Към това се добавяше и работата на Специалната колекторска служба в Бествил, Мериленд, която се управляваше съвместно от ЦРУ и НСА. Позната просто като „Колекторска“, тя бе изпратила значителна част от персонала си в Европа с цел подслушване на заподозрените и техните сътрудници. Друга подобна група на подчинение на МИ-6 и ПАК монтираше подслушвателни антени, замаскирани като телевизионни предаватели и сателитни чинии и прикрепяше подслушвателни устройства към телефонните линии на заподозрените. Налагаше им се обаче да бъдат благоразумни, тъй като двама от заподозрените и някои от помагачите бяха забелязани да прилагат техники срещу проследяване при придвижването си по улиците. Това означаваше, че те са нащрек за вероятността от електронно подслушване и е възможно да имат достъп до необходимото за засичането му оборудване. Електронното проследяване добавяше грамада от второстепенна информация към потока от разузнавателни данни, които бункерът ежедневно се опитваше да смила.