Генри Портер - Обратен камуфлаж

Херик затвори телефона и се свърза с Долф в Сараево. Долф, който беше спец по банковото дело в Средния изток, я увери, че се радва на възможността да се поразсее, още повече че хората от екипа на РАПТОР се препъвали един в друг в Босна. Местният заподозрян бил малко по-деен от бременен ленивец, добави той.

Той отново се свърза с нея петнадесет минути по-късно.

— Какво ще кажеш да изпратим второ дарение от същата банка в Оман и като използваме името на истинския наредител, но с инструкции, че парите трябва да бъдат получени в брой в банката в Сараево? Ще се погрижа да разполагаме с човек в банката, който да ни предупреди, когато се получи преводът. После просто ще наблюдаваме кой ще прибере парите.

Британското посолство в Маскат се опита да увърта, но в крайна сметка пет хиляди долара от парите на британските данъкоплатци бяха отпуснати и преведени от банката в Оман. Долф се обади двадесет и четири часа по-късно и каза, че разполагат със запис от охранителните камери, на който се вижда човекът, получил парите. Долф предположи, че изписаната на лицето на мъжа изненада означава само едно — че човекът, изпратил първото дарение от Маскат, очевидно е главният финансист.

Изпратиха на Лейтъм снимки на получателя на парите. Един от банковите чиновници си спомни мъжа отпреди година — тогава беше обменил голяма сума саудитски реали в местна валута и щатски долари. Документите от архива показваха, че името на мъжа е Саид Ал Азм. Той бе открил две фирмени банкови сметки, при което бе представил саудитски паспорт и оманска шофьорска книжка. Шофьорската книжка означаваше, че известно време е живял в Оман. Бе нареден обиск на архива на местното учреждение за издаване на разрешителни за коли и шофьорска правоспособност. В заявлението за шофьорска книжка мъжът посочваше като занятие строителен инженер и предприемач. При последвалото проучване на оманския фирмен регистър се оказа, че Ал Азм е от известно с дейността си в тази област семейство в Джеда с делови връзки във всички страни от Залива.

Късно същата вечер, докато хапваха заедно с Лайн и останалите от екипа му в столовата на бункера, Херик направи предположение, че Ал Азм трябва да е познавал заподозрян номер Четири преди и двамата да се окажат в Сараево.

— Имаш право. Заподозрените Парана в Рим са се познавали отпреди това.

— Именно. Може би са посещавали един и същ ислямски колеж или са работили заедно.

— Всичко сочи, че Четвърти трябва да е саудитец, също като Ал Азм. Разполагаме със снимки и на двамата, така че защо не започнем оттам и да накараме Шибоите да разровят из фотографските агенции.

Идеята се потвърди в рамките само на един ден. Професионалната реализация на Саид Ал Азм очевидно не заслужаваше фотография в пресата, но в една кратка вестникарска дописка за работата му като ръководител на проект за канализация в Оман се споменаваше, че е играл за младежкия национален футболен отбор на Саудитска Арабия. В бункера получиха снимки на отбора, но Четвърти не беше на тях. Лайн нямаше намерение да се предава.

— Може да е играл с Ал Азм в местния футболен клуб. — Претърсиха вестникарските архиви на библиотеките из целия Залив и, в крайна сметка, попаднаха на снимки от турнето на отбора на Джеда през 1984 и 1985. Ал Азм беше застанал в предната редица и държеше топката. В задната редица стоеше мъжът, който в момента бе под наблюдение в Сараево. Казваше се Абд Ал Азиз Ал Хафи. Лайн преведе първата част от името:

— Слуга на Всевишния! — извика той, след което на всеослушание обяви: — Идентифицирахме още една дървена патица. Кацнал ни е на мушката, братя и сестри.

Организираха си малко тържество — шампанско в пластмасови чашки и чийзкейк, донесен от една сладкарница близо до американското посолство. Спелинг, както и най-различни американски длъжностни лица поздравиха Лайн по електронната поща. Виго се присъедини към тях, поклони се изискано и ги осведоми, че предстои да се включат към телефона на Ал Азм.

— Възможно е обичайното им пренебрежение към нашето удобство да кара заподозрените да си предават съобщения на ухо — предупреди Виго. — Един вид китайски развален телефон. Но все някъде някой ще трябва да използва и телефон.

„Знаем това“, раздразнено си помисли Херик. Удовлетворението й от идентификацията на Четвърти не я освободи от безпокойството си по отношение на РАПТОР. Струваше й се, че операцията е нагледен пример за класическо разрастване на бюрокрацията. По-късно някой се осмели да попита Нейтън Лайн дали не трябва да започнат операция за получаване на ДНК проби от заподозрените.