Генри Портер - Обратен камуфлаж

Шефовете на английските и на американските служби даваха признаци, че са извънредно доволни от събраната и пресята подробна информация, благодарение на която са много по-напреднали отпреди в своето разбиране за терористичните методи и планиране и, което бе най-важно, без да бъде допуснат пробив в сигурността.

— Когато му дойде времето — заяви Спелинг в окуражаваща реч по време на втория за деня брифинг пред Айзис, — тези мрежи от спящи клетки на довереници на терористите ще засветят като контролно табло в наземна летищна кула. Ще знаем маршрутите, графиците, намеренията на тези хора, преди те да се познават помежду си. Това е много голяма стъпка напред във войната с тероризма. — До него стояха Барбара Маркам, директор на МИ-5, и Уолтър Виго.

Всички американци се бяха влюбили във Виго. Казваха, че знаел какво значи да бъдеш на топа на устата. Херик забеляза, че той често се навърта около бюрата на отдела за разследване и си бъбри с Лайн. В петък вечерта Виго бе направил забележително предложение. Заподозреният в Рим бе изчезнал от два дни, след като се бе отървал от наблюдението в северната част на града.

— Погледнете мюсюлманските студентски групи в Перуджа — бе предложил той. — В града има чуждестранен университет и нашето приятелче може да е във връзка с радикалните групи в Италианския университет.

Съветът се оказа попадение в десятката и двама арабскоговорещи американци бяха изпратени в град Умбрия да се запишат на курсове за изучаване на италиански. След този случай Виго настоя да ги посещава поне веднъж дневно. Всеки път придърпваше стол, сядаше и скръстваше ръце върху костюма си „Андерсън и Шепард“, за да изслуша внимателно подробните въпроси за възгледите на Уахабитите [2]или за трансфера на злато през страните от Залива. Имаше маниерите на загрижен професор, който изслушва студентите си. Вибрациите на изтънчена заплаха, които Айзис бе доловила по време на среднощната среща при Спелинг, сега бяха заменени от приветлива добронамереност.

Опасенията й за Виго и операцията се стапяха също така бързо главно заради напрежението в работата. Лайн беше взискателен и държеше всяка хипотеза да бъде щателно разследвана. Непрекъснато им набиваше в главите да работят върху двата главни въпроса: какво планират единадесетте и какъв ще бъде следващият им ход?

Лайн знаеше кои копчета да натисне. Когато искаше услуга от посолството в Рияд, той нахвърли каблограма и я изпрати през Държавния департамент, като я отбеляза на вниманието на няколко дипломата — макар да знаеше, че не могат да я прочетат, заради специалния шифър, който РАПТОР използваше. Това трябваше да убеди шпионите в Америка, че работата им се наблюдава от най-високо място в правителството във Вашингтон. Свързваше се по специалните линии на ЦРУ с офицери из целия Среден изток и ги тормозеше да се обадят в посолството още веднъж, и още веднъж. Късно една вечер Херик го чу да организира събирането на пари за подкуп на служител от имиграционната служба на Катар. В Катар бе четири часа сутринта, но Лайн изкомандва шефа на местния офис на ЦРУ да отиде до дома на чиновника и да изпрати по електронната поща до бункера копия от заявления за издаване на паспорти до сутринта тамошно време.

Херик юркаше чиновниците в британските посолства по същия начин, при все че повечето от офицерите на МИ-6, които работеха под прикритие в посолствата, вече бяха почувствали извънредната важност на ситуацията, макар да не знаеха какво точно става.

Именно разговорът на Херик с Гай Лейтъм, човекът на МИ-6 в Оман, доведе до решаващ пробив. Лейтъм си спомни за един прием рано пролетта, на който директорът на една от най-големите банки в страната го бе подпитвал многозначително за финансирането на програмите за възстановяване на Сараево. На Лейтъм въпросите му се бяха сторили странни, тъй като той не бе служил на Балканите и не бе наясно с местното ниво на корупция. Банкерът бе споделил с него, че е обезпокоен за парите на един от клиентите му, които били изпратени на неизвестна нему мюсюлманска благотворителна организация през Централната банка на Босна. Бе попитал Лейтъм дали не може да направи някои проучвания за банката и въпросната благотворителна организация. По-късно, като си прехвърляше в ума този разговор, Лейтъм бе осъзнал, че банкерът не го моли за проверка на банката и благотворителната организация, а му намеква, че или едното или другото, или пък и двете, са замесени в нещо, което би представлявало интерес за него.