Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Английски. Говоря само английски.

— Няма енглееш — отвърна шофьорът. — Няма енглееш.

Отведоха го в една от клетките на обора и го завързаха за някаква греда, после набързо претърсиха вещите му. По-късно доведоха човек от съседното село, за да превежда. Преводачът бе безобиден изпит човечец на средна възраст. Носеше ръкавици с един пръст и чалма, въпреки че нощта бе топла. Представи се като г-н Скендер. Някога бил келнер в Лондон, обясни той, но се върнал в родното си село, след като развил туберкулоза. Хан наистина го намираше много болнав.

— Трябва да чуя някакви неща за теб — каза Скендер, като потриваше ръце, за да засили кръвообращението си, и бършеше нос. Посочи към шофьора. — Г-н Бериша иска да знае защо работиш с Вайгелис. Кажи на г-н Бериша кой си!

Хан каза името си и обясни, че е дошъл пеша от Пакистан и си търси работа на Запад. Като не сваляше поглед от Бериша, той добави, че е от знатно семейство, но сега няма пари. Че има богати приятели в САЩ, един от които му е като брат. Този човек ще възнагради щедро всеки, който му помогне сега, продължаваше той, отплата, каквато г-н Бериша не можеше и да сънува. Прибави, че не трябва да обръщат внимание на външния му вид в момента.

Скендер преведе с няколко думи на шофьора, който поиска да им донесат маса и столове. Донесоха още лампи. Бериша седна и си сипа коняк, наля и на Скендер.

— Г-н Бериша смята, че ти си терорист — каза Скендер.

— Тогава кажете на г-н Бериша, че не съм терорист — отвърна Хан. — Искам само да си намеря работа и да продължа следването си по медицина.

— Ти си доктор? — невярващо попита Скендер.

— Следвах медицина в Лондон и възнамерявам да се върна, за да продължа.

В края на превода Бериша потърка брадичка и изръмжа няколко изречения.

— Г-н Бериша иска да знае защо един доктор, един образован човек, е в планините с Вайгелис? Късметлия си, че си жив. Вайгелис се доверява само на собствените си хора.

Хан разказа за убийствата на шосето, за бягството си от македонските сили за сигурност и как бе срещнал групата на Вайгелис на границата. Долната устна на Бериша висеше от лицето му, а малките му лисичи очички шаваха по Хан, сякаш за да изкопчат някаква тайна. Скендер обясни, че Бериша е много умен мъж и за него присъствието на Хан в групата на Вайгелис представлява философски проблем. Хан можел да е мюсюлмански терорист, а можел и да е македонски агент, изпратен да се инфилтрира в мрежата и да докладва на властите. Можело също да е подставено лице от клана на Вайгелис. Може би Вайгелис иска да му отнеме неговата част от мрежата. При самата мисъл за това Бериша започна да кръстосва из обора и да ръга из тъмнината въображаемите си душмани.

— Г-н Бериша иска да знаеш, че той е силен и няма да търпи Вайгелис да оспорва властта му в тази част на планината. Той ще отреже ташаците на Вайгелис и ще ги хвърли на кучетата. Иска да кажеш това на Вайгелис, ако ти бъде позволено да живееш толкова дълго, че да го видиш отново.

За да подчертае мисълта си, Бериша отвори една врата и в обора се втурнаха две бойни кучета, които започнаха да душат около краката на Хан.

Скендер замръзна.

— Г-н Бериша ще разкрие истината за твоята мисия, дори ако трябва да ти откъсне ташаците със собствените си зъби.

— Виждам, че г-н Бериша е човек, който държи на авторитета си — каза Хан, като внимаваше да не предизвика с нищичко кучетата. — Кажете му, обаче, че не мога да бъда подставено лице, защото той ме избра. Г-н Бериша се приближи до редицата и лично ме избра. Вайгелис няма как да е нагласил това.

— Г-н Бериша мисли, че е бил измамен от Вайгелис и подведен да мисли, че ти си важен за него — каза Скендер и в гласа му се прокрадна съчувствена нотка. — Той казва, че ти не струваш нищо. Сега той трябва да плати пари за неговия братовчед, който е с Вайгелис, и това го прави много ядосан. Той казва, че сега може да те убие, защото ти си безполезно лайно. Извинявай, г-н Хан, това са думи на г-н Бериша, не мои.

— Очевидно е, че съм по-ценен жив, отколкото мъртъв.

Скендер се опита да преведе, но млъкна внезапно под напора на суха кашлица, която се надигна дълбоко от дробовете му и хвърли тялото му в конвулсии. По едно време Хан помисли, че Скендер е издъхнал поради липса на кислород, но в края на краищата, преводачът се съвзе и отпи малка глътка от коняка. Той избърса очите и носа си с ръкава на ризата и хвърли на Хан поглед, изпълнен с ужасяващо примирение.

— Трябва да отидеш на лекар.