Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Когато почина майка ти — каза той, — мислех, че най-доброто, което мога да направя, е да те държа настрана от тази работа. Но изборът не беше мой, нали? Направи, каквото искаше, и никога не поиска съвета ми. — Взря се в лицето й. — Поне правиш това сега.

Той вдигна от земята една празна охлювена черупка и се зае внимателно да я проучва. Тя знаеше, че черупката може да се появи в някоя от картините, които баща й рисуваше понякога, откакто му се бе наложило да си търси убедителна легенда по време на операция в Пиринеите през Втората световна война. Днес Херик-баща се търсеше повече от всякога. В Америка и на Континента картините му се продаваха за хиляди, въпреки че критиците обикновено се отнасяха пренебрежително към работите му по простата причина че не харесваха натюрмортите му в стил хиперреализъм. Един от критиците беше казал, че това са просто „цитати“ от природата.

— Обикновено очевидността на нещата е много важна — той отново се взираше в черупката. — Повечето хора не разбират, че всичко е така очевидно, че може да им избоде очите. Просто трябва да се вгледат малко по-внимателно, отколкото са свикнали. Ето, хвърли един поглед. — Той й подаде черупката и една лупа. — Ще забележиш, че има жълтеникава глеч, която на места се е изтрила от слънцето, а под нея малки изпъкнали чертички, които са се образували при отделянето на веществата, от които се образува черупката. Погледнеш ли от горната страна, ще видиш как черната ивица образува повече или по-малко идеална спирала и въпреки това има и някои недостатъци, за да ни напомня за чудото на Сътворението. Тук се съдържа всичко, което е необходимо да знаеш за един охлюв, и е забележително колко малко хора са склонни да отделят време и да разгледат внимателно каквото и да е.

Беше чувала тази лекция и преди. Върна му черупката.

— Прекрасна е. Но какво мислиш за тази операция?

Старият мъж се вгледа над хълмовете и тя се зачуди дали си струваше да го занимава с тези неща.

— Разузнаването е в противоречие с моето схващане за видимостта на нещата — каза той. — Ето защо мисля, че провалът на твоята операция е предопределен.

— Как така?

— Защото не можеш да добиеш представа за плановете на тези хора просто като ги наблюдаваш. Доколкото знам, извършителите на атентатите в Америка от 2001 година са били в полезрението на много разузнавателни агенции дълго преди атентатите да бъдат извършени. Клетката в Германия беше поставена под наблюдение и, убеден съм, някой във ФБР е забелязал, че отделни субекти взимат уроци по летене. Гледали са, но не са виждали.

— Това беше срив в системата. Не са свързали наученото с други данни.

— Данни. Колко много мразя тази дума.

— Знаеш какво имам предвид, татко — разузнавателна информация. Не са я анализирали както трябва.

— Единственият начин да се справиш с тези копелета е да проникнеш в организацията им, а това ще отнеме много време, освен ако някой от тях не седне в скута ти. Нищо друго няма смисъл. Трябва ти вътрешен човек, който да ти казва какво ще се случи.

Тя му разказа за убийството на Юсеф Рахи.

— Това е лош признак — каза той. — Означава, че те знаят за опитите ви да го вербувате.

— Да, бил е измъчван.

— Но не и от хората, долетели в Европа за големия купон. Някоя друга част от организацията е установила, че той работи за вас и го е задържала. — Той се закашля и по навик заопипва за лулата, която не беше в джоба му. Бе отказал тютюна преди четири месеца. — В този случай смятам, че става въпрос за много опасна афера. Тези хора вече доказаха, че са изключително умели и могат да си вършат работата дори докато са под наблюдение. Пак повтарям, чрез наблюдение може да се постигне много малко. Арестувайте ги и ги хвърлете в затвора по обвинение, което ще ги държи там възможно най-дълго или още по-зле…

— … да ги убием?

— Да. Тези мъже не се страхуват от самоубийство. Достигнали са определено ниво. С такива хора не можеш да говориш с аргументи, нито да ги отклониш от каузата им, те вече са отхвърлили егоцентризма в нормалния му смисъл. — Той замълча и повдигна вежди. — А Текман очевидно е извън играта.

Тя кимна.

— И този проклет малък кърлеж Виго се е върнал. Удивително!

— Да.

— Е, съмнявам се, че шефът действително е отстранен. Прави се на умряло куче и изчаква своя ход.

— Срещу приемника си?

— Да се надяваме. Спелинг е празнодумец без никакво покритие. Абсолютно менте.

Тя се засмя. Категоричните позиции на баща й означаваха, че той никога не бе имал шанс да се издигне в Службата, макар че операциите срещу КГБ, които бе провеждал покрай желязната завеса в продължение на двадесет и пет години, се цитираха като от учебници и се славеха със своя размах и изкусност. Веднъж той бе обобщил нещата така: „На терена разчитаха на моята преценка, за да опазя себе си и останалите живи. Но щом се върнах в Лондон, се очакваше да оставя други да мислят вместо мен. Не можах да свикна.“