Генри Портер - Обратен камуфлаж

Тя сподели това описание на една предварително уговорена среща в заседателната зала на полицейското управление на Хонслоу, с началник Ловет, който водеше разследването на пожара в дома на чистача от тоалетната. Полицаят бе предпазлив, но в крайна сметка призна, че Ахмад Ахктар е имал вземане-даване с човек, който отговаря на описанието. Запознали се в джамията в централен Лондон, която Ахмад посещавал, когато имал възможност. В управлението разглеждали случая като убийство заради раните по главата и гърба на Ахмад, които нямало как да бъдат причинени от срутването на покрива. Имало и друга, още по-убедителна улика — в тялото на най-малката дъщеря било открито високо съдържание на тамазепам. В момента правели тестове и с телата на останалите членове от семейството и имало надежда да извлекат достатъчно проби за анализ.

Това бе всичко, от което се нуждаеше Херик. Семейството Ахктар бе убито, за да не може Ахмад да се разприказва за извършената размяна на самоличности. Бе твърде възможно мъжът, наблюдавал пристигащите самолети, да носеше отговорност за убийството. Ала важното в случая бе, че и от Специалния отдел бяха последвали посоката на собственото й разследване. Бяха направили връзката между мъжа на панорамната тераса и пожара в Хестън. С други думи, някой действаше на основата на колажа от видеозаписи на летищната система за наблюдение, който Херик им бе изпратила.

Тя звънна на Долф късно следобеда, уговориха се да вечерят заедно в закътано салонче на втория етаж на една кръчма в Нотинг хил. Долф закъсня и известно време те пиха някакви коктейли — негова измишльотина — и си говориха най-общи неща за „службата“.

— Нащрек са, Айзис — каза й Долф. — Чакат да стане нещо… или пък да не стане. Шибаното място цялото е настръхнало, можеш да почувстваш напрежението.

Херик промърмори, че според нея нещо вече се случва, но ги държат настрана. Долф си замълча.

— Спекли са се — продължи той, — направо са се сгънали на две от напъване. Трябва им едно шибано яко сране.

— Не бъди простак — направи гримаса Херик.

— Не можеш да отречеш, че има нещо странно в цялата работа. — Долф замълча и огледа останалите посетители на заведението, повечето младежи. — Погледни навалицата — обади се пак. — В тази стая няма човек, който да изкарва по-малко от нас, включително келнерите. За чий го правим?

— От суета? — предположи Херик.

Долф се ухили:

— Точно затова те харесвам, Айзис. Схващаш картинката.

— Смяташ ли, че странното настроение в службата има нещо общо с това, че шефът е пътник?

— Може и да има.

— О, я стига! Казвай, за Бога! Искам да знам мнението ти.

— Казвам — засмя се тя, — но това не е най-доброто място в случая.

Известно време Долф наблюдава келнера, а след това блуждаещият му взор се върна на Херик.

— Добре тогава, кажи нещо за себе си. Какво стана с твоя човек, академика?

Тя сви рамене. Брюър, на вид мекушав учен, се бе оказал начеващ пияница, хитрец от Корниш, момче от работническата класа, склонно към пристъпи на отчаяние и глупост.

— Намери си по-добър събеседник от мен — каза тя, — пък и не харесваше работата ми…, изчезванията, тайнствеността. Чувстваше се отхвърлен.

— Каза ли му с какво се занимаваш?

— Не, но той се досети. Струва ми се, че отначало това го привличаше.

— Ами баща ти? Одобряваше ли го?

— Не каза.

Долф поръча вино.

— Знаеш ли, че посещавах лекциите на баща ти? Нашият випуск беше последният, който имаше шанс да научи нещо от Мънро Херик. Много впечатляваше. Повярвай ми, никога не бих издържал онзи ужас на Балканите, ако не беше той.

— Да… Когато ме приеха, вече не преподаваше.

Долф я наблюдаваше. На отпуснатото му красиво лице бе изписано съчувствие. Докато той избираше виното, Херик си даде сметка за изключително острия му интелект, който се криеше зад фасада на леност.

— Често си мисля за теб — каза й той. — Чудя се как я караш.

— Никак, Долф — повдигна рамене тя, — просто шибана работа. Смятам да приема назначението в Кайро.

— Трябва да се поотпускаш от време на време. Да се позабавляваш.

Тя изви отегчено нагоре очи, знаеше какво следва.

— Да, трябва — отвърна Херик. — Точно затова ще приема Кайро. — Усмивката й трябваше да сложи точка на темата.

Той постави ръка върху нейната:

— Виж, неудобно ми е да ти го казвам, но аз наистина те харесвам, Айзис. Наистина! Смятам, че ти си жената за мен.

— Аз също те харесвам, но няма да спя с теб. — Тя потърка ръката му върху своята още малко, после внимателно я отстрани.