Генри Портер - Обратен камуфлаж

Първия ден Хан не спря да върви. Бе запаметил очертанията на терена пред себе си, така че продължи и през нощта. На следващата сутрин реши, че се е отдалечил достатъчно от преследвачите си. Понечи да се заслони в сенките, за да отпочине, но като погледна към долината зад себе си, забеляза раздвижване, което бе много по-голямо от очакваното за преследване на самотен беглец. Разбра, че нямаше да му позволят да напусне страната, след като бе станал свидетел на избиването на невинни хора. Лежа притиснат към земята, докато се смрачи и отново потегли в топлия здрач, докато не попадна на планинско село, разлюляно от вихъра на някакви празненства. Видя малък дансинг, опасан по четирите си ъгъла с шнурове светлинки. Свиреше оркестър. Предположи, че е сватба или някакъв религиозен празник.

Бе вървял два дни без храна, смучейки листа и треволяк и пестейки водата от войнишката манерка. Наложи си да изчака дълги тридесет минути, като наблюдаваше няколко къщи, към които можеше да се приближи под прикритието на един дувар. Тръгна предпазливо напред, като на всяка крачка поглеждаше през рамо, за да прецени най-добрия обратен път за бягство. Вмъкна се първо в една, после в друга къща, но в тъмницата не успя да открие нищо за ядене. Стигна до трета къща и опипом се промъкна до кухнята, където откри самун хляб, половин купа орехи, малко телешка пастърма, сирене и маслини. Уви ги във влажното сукно, с което бе покрит хлябът.

От съседната стая изграчи старчески глас, който го накара да замръзне на място. Надникна иззад рамката на вратата и видя стара жена, която седеше на стол, окъпан от червената светлина на осветена икона. Старицата въртеше глава наляво-надясно и съсичаше въздуха около себе си с дървен бастун. Хан разбра, че жената бе сляпа. Той се прокрадна до нея, внимателно положи ръка върху нейната и я погали успокоително по челото. Кожата й беше силно набръчкана и хладна на допир и за миг го обзе чувството, че жената сякаш се бе надигнала от мъртвите. Зърна бутилка метакса и чаша, оставени извън обсега на жената. Наля два пръста, постави чашата в ръката й и й помогна да я повдигне към устните си. Воплите й секнаха и тя измърмори нещо, което прозвуча като благословия. Хан прибра бутилката в сукнения си вързоп и излезе от къщата през предната врата.

Две кучета го подгониха покрай дувара и той се принуди да пожертва част от пастърмата — наряза малко с ножа си и метна парчетата към тях. След това се разтопи сред храстите и камънака и се отправи към мястото, където бе оставил вещите си. Хапна мъничко от сиренето и хляба, за да се зареди с енергия, ала докато открие групичка скали, където можеше да запали огън без страх, че ще бъде забелязан от ниското — всъщност без страх, че ще бъде забелязан въобще — измина още час. Приготви си сандвич и го изяде бавно, за да не разстрои стомаха си, после го прокара с малко разреден с вода коняк. За пръв път от седем години пиеше алкохол и се познаваше достатъчно добре, за да си мери глътката.

Не стъпка огъня веднага, а примъкна няколко плоски камъка отгоре му и се настани в обсега на светлината, за да прегледа снопчето документи на палестинеца. Сред книжата имаше няколко карти за самоличност с различни имена. Най-често повтарящото се име беше Ясур ал-Яхез и на всички карти беше снимката на мъртвия палестинец. Повечето от картите бяха с изтекъл срок на валидност. Беше убеден, че все някъде сред документите, повечето от които на арабски, ще открие и адрес. Когато ги преведеше, щеше да пише на роднините на Ясур и да им разкаже какво се бе случило. Мисълта за смъртта на мъжа, който се бе борил толкова силно за живота си, не го бе напускала през целия ден. Както се бе случвало и преди — с хората му в Афганистан — изпитваше силно чувство на отговорност пред роднините на загиналия. Малко по-късно измъкна камъните от огъня и ги нареди в редица, като ги вкопа така, че да се изравнят с повърхността на земята. След това изрина жаравата, зарови я и разстла постелята на мястото на огъня и по дължината на нагорещените камъни. Беше научил този номер през първата си зима в Афганистан. Да легнеш върху земя, нагрявана в продължение на няколко часа, бе далеч по-ефикасно от това да спиш край огъня. Горещите камъни отдолу ще ти държат топло през цялата нощ, или поне дотолкова, че да заспиш.

Събуди се на зазоряване и бързо събра нещата си. Беше на около седемстотин метра над селото. Над планината се спускаше лека мъгла. Като отиде да погледне надолу, забеляза военен камион, спрял на мегдана в центъра на селото, и фигурки, скупчени около него. Можеше и да не значи нищо, но от друга страна, беше много вероятно старицата да го е издала и откраднатата храна да е добавила достоверност към историята й. Дръпна се назад, без да се интересува от повече подробности и се спря на тактиката си от първия ден — силен марш напред, отвъд представите им за възможно. Горещината на деня напредваше, а единственото, за което не беше помислил, докато тършуваше из селото, бе да попълни запасите си от вода. Щеше да му се наложи да икономисва малкото, останало в манерката.