Генри Портер - Обратен камуфлаж

След половин час се появи хеликоптер и описа кръг над селото. Видя по склона на планината да се изкачва войска. Тези бойци бяха в много по-добра форма и доста по-бързи от войниците, които го бяха преследвали преди два дни, и той изчисли, че ако остане на място, ще го достигнат за по-малко от час. Въпреки това би било самоубийство да не подбира внимателно маршрута си, като се имаше предвид близостта на хеликоптера.

Чакаше, скрит под някакви храсти, и веднага щом вертолетът обърна, спринтира към група борове и забърза нагоре по склона. Тичаше с автомата в едната ръка и вързопа с храна, пристегнат на гърба му с ремъка на оръжието. Стигна до открито пространство и реши да се насочи към една скална издатина на около стотина метра пред него.

Сигурно нещо бе привлякло вниманието на пилота. Машината се гмурна надолу и възви над хълма, насочвайки се към него. Хан се хвърли под туфа храсти вдясно, претърколи се по гръб, промуши дулото на автомата през листака и бързо го насочи към опашната перка на хеликоптера, още щом тя попадна в полезрението му. Но вместо да застане над храстите, машината ги подмина. Хан отри потта, която се стичаше по челото му и сръбна глътка вода от манерката. Не виждаше почти нищо, но по ритмичното бумтене на двигателите прецени, че хеликоптерът е зависнал на голяма височина в позиция на около хиляда метра северно от него.

Той отново прокара ръкав през лицето си, избърса очите си и пое в кристалната яснота на деня. Слънцето бе вдигнало мъглата и напичаше земята толкова силно, че въздухът бе изпълнен с аромати на билки.

Обърна очи към линията на небосвода, очертана от ръба на скалната козирка. Една-две дръгливи овце се бяха появили отнякъде и надничаха над отвесната скала. Останалите животни от стадото също се присъединиха към тях, очевидно подплашени от хеликоптера. С едно внезапно движение те се изсипаха от скалата и се приземиха коя по корем с навирени встрани крака, коя на хълбок. С мъка се изправиха и препуснаха към боровата горичка. Изтрополиха край него като придошла река. Стадото бе последвано от две кучета и овчарче, които останаха на ръба на скалата. Момчето крещеше и размахваше дървена сопа. Хан забеляза, че около гърдите си пастирчето носеше навито на руло одеяло и от кръста му висяха толкова шишета и тигани, че дрънченето им почти заглушаваше чановете на стадото. Докато момчето се тътрузеше надолу по скалата, единият ъгъл на платнената му бохча се развърза и от нея се посипаха стегнати снопчета билки. То я захвърли и затича след овцете, без да забележи ботушите на Хан, които се подаваха изпод храстите.

Двигателят на хеликоптера заработи на по-високи обороти. Хан видя как машината изскочи иззад скалата, издигна се рязко нагоре, а после се устреми надолу и вляво. Долови и други звуци — характерния шум от стрелба на автоматични оръжия и трясъка на тежка картечница, може би дори оръдие.

Той пропълзя до скалата и подаде глава над козирката. Видя група мъже да излизат от скалисто укритие на около двеста метра от него. Не изглеждаха ни най-малко обезпокоени от присъствието на хеликоптера, който висеше недалече над един скалист рид, и без препирня изкачваха един сипей в посока на планинския пролом пред тях. Няколко товарни мулета вървяха след тях.

Схвана, че това сигурно са бунтовниците, за които беше чул от българския шофьор на камиона, който ги бе докарал през целия път от Източна Турция и ги бе оставил близо до град Тетово, западно от Скопие. Това бе много далече от предварително уговореното място и те изпуснаха връзката си, тъй че шофьорът извади една пътна карта и им показа къде се намират — на юг от мястото, където се пресичаха границите на Македония, Косово и Албания. Обясни им, че районът е много размирен, защото мъже от северните райони навлизали на македонска територия и подклаждали безредици сред местното албанско население. Македонските патрули го бяха принуждавали да променя маршрута си безброй пъти. Хан бе приел на доверие едва половината от казаното, но ето че сега хората, за които шофьорът му бе говорил, бяха пред него и можеха да му помогнат да премине границата.

Той заслони очи от слънцето и се взря надолу по планинския склон, оглеждайки се за войници. Отначало не забеляза нищо, но след това забеляза, че овцете, които се бяха разпръснали из боровата горичка, хукнаха към откритото пространство. Мярна една фигура да пресича светлите петна между дърветата и разбра, че войниците са почти на изстрел разстояние. Щяха да го настигнат за минути. Имаше два варианта. Би могъл да се опита да се укрие с риск да го намерят или пък можеше да предупреди мъжете, които напредваха по баира над него за числеността на приближаващата войска. Избра второто. Скочи и изстреля един откос, за да привлече вниманието им, после изпразни цял пълнител по дърветата, без да има за цел да порази някой от войниците. Те се хванаха на въдицата и отвърнаха на огъня, шумно обявявайки присъствието си. Хан се обърна и с всички сили се затича през платото към мъжете с викове и ръкомахания. Молеше се те да разберат, че е един от тях. Поне си бе спечелил публика.