Генри Портер - Обратен камуфлаж

Представлението ги накара да спрат. Дори и сега не изглеждаше да бързат — разменяха погледи, потупваха се един друг по раменете и сочеха втурналия се по голото плато човек. Когато ги настигна, почти не беше в състояние да продума, но жестикулирайки към планината, произнесе думата „войник“ на всичките езици, които му дойдоха наум. Мъжете се блещеха насреща му. До един бяха възниски и с прашасали коси и лица. Под нечистотията по лицата им прозираше двудневна четина и, без изключение, неприкрито подозрение. Един от тях му направи знак да се присъедини на опашката на колоната и отново потеглиха. Стотина метра по-нагоре Хан видя откъде идваше увереността им — една тежка шестцевна американска картечница, известна като „Сикспак“, бе скрита зад импровизиран зид от струпани речни камъни. Веднага щом подминаха картечницата, младеж на не повече от осемнадесет години с вежди, които се сключваха в средата на лицето му, и с тържествената сериозност на истински луд, откри огън и канонадата разри земята пред скалната издатина, изхвърляйки огромен облак от натрошени каменни отломки и прахоляк. Без да прекрати стрелбата, младежът направи дъгообразно движение с картечницата и я насочи към хеликоптера, помпайки залп след залп. Пилотът се принуди да издигне машината и да направи маневра далече вляво. Картечарят продължи да изстрелва неравномерни залпове, докато хората и мулетата не преминаха през пролома в скалата, след което нарами картечницата и лентите с амуниции и затича след тях.

— Албания — каза мъжът, който очевидно бе водачът им. — Това Албания. Албания лайно. А ти? Кой си?

— Муджахидин — отвърна Хан, като си мислеше, че това е единствената разпознаваема препоръка, която има, и в същото време съжаляваше, че се бе наложило да прибегне до миналото си. Вече се казваше Карим Хан.

— Муджахидин лайно също — каза мъжът.

Херик имаше чувството, че животът си тече по обичайните релси, с обичайната трескава простота на ежедневието. Съботните вестници коментираха, че Норкуист е пътувал в колата на министър-председателя и заключаваха, че събитията от четиринадесети май могат да бъдат тълкувани единствено като опит за покушение върху живота на премиера. И никой не обърна внимание на репортажите в Интернешънъл хералд трибюн, които поставяха въпроса за това как терористите са узнали за програмата на Норкуист, при условие че тя не е била известна дори на собствената му секретарка. Те също така поставяха под въпрос естеството на информацията, на базата на която са действали британските служби. Дали тя е била подхвърлена или придобита в резултат на тайно наблюдение. Най-спорният въпрос, твърдеше журналистът от „Хералд“, е как пакистанските похитители са объркали стария президентски довереник с британския министър-председател. Външният вид на двамата мъже беше толкова различен, че не можеше да стане грешка дори и при, както ги определяха, тежките условия на четиринадесети май.

След като приключи с вестниците, Херик настървено се впусна в двучасова обиколка по магазините, която приключи с два нови костюма, чифт дънки и бяла блузка. Тя захвърли пакетите в къщата си в Западен Кенсингтън, без дори да ги погледне, и се върна, този път неофициално, на „Хийтроу“. В съзнанието й се бе затвърдила категоричната връзка между размяната на самоличности с операцията срещу Норкуист. Ала контрастът между внимателното планиране на размяната и нехайното изпълнение на удара, който очевидно бе успял единствено поради заблуден полицейски куршум, предполагаше, че зад тях стоят различни мозъци, освен ако несъответствието не бе съзнателно заложено.

На „Хийтроу“ тя се качи на панорамната тераса и заразпитва скупчените на завет зяпачи дали не са забелязали някой да се държи необичайно през последните десетина дни. Въпросите й не ги изненадаха, тъй като от полицията — „разбирай Специален отдел“, помисли си тя — вече бяха говорили с тях и те им бяха дали описанието на мъж към четиридесетте. Казаха й, че приличал на средиземноморец, малко закръглен, говорел английски свободно, с арабски акцент. Разбирал доста от самолети, но май се интересувал повече от превозвачите, а не от самите машини. След справка с бележките им от четиринадесети май един-двама от зяпачите успяха да свържат мъжа с времето на пристигане и заминаване на различни полети и заявиха, че си го спомнят да коментира два руски самолета. Никой не можа да си спомни да го е виждал по-късно същия ден.