Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Юсеф Рахи беше наш. — Ричард Спелинг произнесе думите с подчертана сдържаност. — Той беше наш човек. — Скръсти ръце и я изгледа над тънките рамки на очилата за четене.

Херик не бе изненадана. Тя почти бе разгадала двойната роля на Рахи, но все още не бе ударила десятката заради операцията по наблюдението. Защо им бе трябвало да хвърлят всичките тези усилия в наблюдението над човек, който е работел за тях?

— Беше? — попита тя.

— Да. Тялото му бе открито в багажника на една кола в близост до ливано-сирийската граница. Малтретирали са го жестоко и са го довършили с куршум в главата, което, без да навлизам в подробности, го е направило практически неразпознаваем. В допълнение, колата е била опожарена. Въпреки всичко, ние сме абсолютно сигурни, че това е Рахи.

— Разбирам — каза тя. — Вторият мъж в самолета за Бейрут ли го е убил?

— Не сме сигурни. Подозираме, че той е имал нещо общо, но са замесени и други.

Запита се защо й казват тези неща. Трябваше да има причина за това да я поканят на масата, запазена за височайши особи, и да споделят с нея съкровена тайна. Тя огледа стаята и се зачуди какво друго, освен мълчание, искат от нея. Съставните елементи на среднощната сбирка бяха до един странни. Шефът на Обединения контролен съвет по антитероризъм, в който влизаха МИ-5 и МИ-6, Колин Гътри… е, очакваше той да присъства. Ала това не се отнасяше за Скеок.

Къмингс и Кет Манърс от Междуведомствената разузнавателна комисия. МРК изготвяше разузнавателни оценки за министър-председателя и кабинета и не се занимаваше с формулирането или прилагането на разузнавателна политика. И въпреки това, ето ги тук: разположени удобно в интимната светая светих на шефа на разузнаването. И какво правеше тук Кристин Селви, заместник-директор по сигурността и връзките с обществеността? Какво, по дяволите, търсеше тя тук? Заради напластената по лицето й пудра и накъдрена на букли коса Долф я бе оприличил на „съдържателна на пансион от южното крайбрежие, пристрастена към порцеланови кученца и млади актриси“.

В стаята имаше още един човек, чието присъствие я озадачаваше най-много. При влизането й той се бе изправил, бе протегнал мека хладна ръка и се бе поинтересувал как е баща й — любезност, която изглеждаше неуместна и, както тя прецени, пресметната и целяща да я злепостави. Уолтър Виго, бившият шеф на отдел Сигурност и връзки с обществеността. Айзис знаеше с абсолютна категоричност, че баща й не би имал никакво вземане-даване с този човек. Защо Виго беше тук, а Шефа отсъстваше? Какво означаваше присъствието на Виго шест седмици преди сдаването на поста от Сър Робин Текман на Спелинг? Виго беше прокуденик, анатемосан прелат, изобличен от Робърт Харланд — бивш агент на СИС — за връзките му с един контрабандист на оръжие и военнопрестъпник на име Липник. Херик бе научила част от историята от баща си, който бе обучавал по различно време и Виго, — и Харланд във встъпителния курс за офицери по сигурността. Виго се бе изплъзнал от съдебно разследване, тъй като бе в състояние да вгорчи живота на цялата служба. Вместо това той бе провъзгласен за парий и Текман бе забранил всякакви контакти с него и с неговите съдружници в Меркатор — малка консултантска фирма, която Виго управляваше заедно с букинистката си антикварна търговия в лицето на Инконабула Инк.

Цареше безмълвие. Очакваха от нея да зададе въпрос.

— Защо беше под наблюдение, щом като е бил от нашите?

— Връзките ни бяха дълбоко засекретени — отвърна Спелинг. — Коментирахме резултатите от тях, но не и неговата самоличност. Само четирима души знаеха, че той работи за нас. Такива бяха неговите условия преди четири години, когато Уолтър Виго попадна на него, и ние ги приехме.

Виго се размърда и кимна на Спелинг в жест на благодарност.

— Наблюдението е имало за цел да му придаде допълнителна правдоподобност? — упорстваше Херик. — В такъв случай, защо го проведохме толкова недодялано?

Спелинг избърса очилата си и ги сгъна в лявата си ръка. В жеста имаше някаква неловкост и неопитност.

— Да, той се безпокоеше, че са го забелязали.

— Може ли да ви попитам дали знаехте предварително за операцията на трети терминал?

— Не — той поклати глава. — Не, не смятаме, че дори и той е имал представа какво става, въпреки че сутринта ни предупреди за срещата с някакви големци. Надявахме се на голяма игра. Но си нямахме и понятие за размяната, която ти забеляза, а това означава, че и той не е знаел какво ще се случи на трети терминал. Сега смятаме, че той е предполагал, че го наблюдават на „Хийтроу“ и се е боял да ни позвъни. Без съмнение, надявал се е, че и ние сме там и също го наблюдаваме и то си бе така — именно ти забеляза какво се случи. Разбрахме, че е в беда, когато ти се свърза с нас, но топката вече се търкаляше и, да си призная, вече бяхме загубили представа кое е важно и кое не. Няколко часа по-късно той се свърза с нас от стаята си в хотел „Плейланд“ в Бейрут. Казали му, че срещата ще се проведе в някой от следващите дни и да мирува, докато не се свържат с него. Нямахме време да прехвърлим някого в хотела.