Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Същият, който е планирал операцията от четиринадесети май — думите на Херик прозвучаха по-скоро като факт, отколкото като мнение.

— Възможно е. Във всеки случай зад събитията от онзи ден стои изключително амбициозен ум, някой, който разглежда провеждането на една операция като средство за постигане на няколко неща едновременно. Успешното извършване на покушение от такъв калибър, докато разпределяш хората си из цяла Европа, е дръзко и добре премислено начинание.

— Сигурно… — започна тя.

— Ако не възразяваш — изопнатата усмивка на Спелинг показваше, че не търпи да го прекъсват. — Трябваше да спомена, че след експертизата няма никакво съмнение, че куршумът е бил изстрелян от автоматичния пистолет в първия микробус. Убиецът е Абдул Муид. Доколкото разбирам, такова ще бъде заключението от разследването, което предстои да бъде огласено утре. То също така ще изясни, че двамата мъже Муид и Джамил Сидики са били изтеглени от нашите среди, за да извършат терористичните актове. Произходът и биографиите на нито един от тях не предполагаха, че те са преминали каквато и да е форма на редовно обучение в Ал Кайда, което струва ми се, е един интересен аспект и службите по сигурността ще искат да го проучат по-задълбочено. Все още няма и следа от шофьора на камиона, което показва, че той е неделима част от заговора и не се е замесил в инцидента по случайност.

Скеок Къмингс кимна. Гътри потри върха на носа си, а Виго остана загледан в далечината с изражение, сякаш не бе чул каквото и да е от казаното.

Добре, помисли си тя, значи ще лансират тази измислица. Възможността Норкуист да е бил убит от британски куршум нямаше да бъде поставяна на обсъждане, което очевидно устройваше и двете страни. Американците знаеха какво се е случило, но когато се отнасяше до най-близките им съюзници, те бяха способни на невероятна толерантност. В края на краищата именно те бяха понесли удара, нанесен от израелски бойни самолети, които по време на шестдневната война нападнаха и потопиха американския разузнавателен кораб „Либърти“, без какъвто и да е публичен коментар. Норкуист вече бе погребан с пълни военни почести в Националното гробище в Арлингтън. Вдовицата му бе получила сгънатия американски флаг от самия президент и не се чу нито дума на официално негодувание. Във всеки случай, не и публично.

В поверителен план нещата стояха по коренно различен начин, помисли си тя. Белият дом сигурно е използвал смъртта на Норкуист, за да извлече максимална изгода за САЩ. Трябва да са получили нещо в замяна и вероятно това бе съдържанието на нейния доклад, който МРК сигурно бе предала на „Даунингстрийт“ 10, резиденцията на министър-председателя на Англия. Представи си телефонен разговор между Белия дом и Номер десет и настояването на американския президент, че САЩ трябва да бъдат включени като равноправен партньор в преследването на действащото терористично ядро. Това означаваше, че континенталните разузнавателни служби ще бъдат държани в неведение.

Сега си обясни отсъствието на Текман. Шефът или беше загубил битката за това да държи европейските служби в течение, или се бе оттеглил на заден план и изчакваше наследника си да оплете конците преди сдаването на поста. Каквато и да бе тактиката му, именно неговото отсъствие придаваше на срещата нюанс на прикритост и лукавство. А също и Виго. Спелинг може и да ръководеше срещата, но новата ера на трансатлантизъм се основаваше на завръщането на Виго.

Спелинг сложи очилата си и прочете нещо от листа пред него. След това вдигна очи и като се обърна към всички в стаята, започна да излага очертанията на РАПТОР. До момента бяха идентифицирани и проследени единадесет души. Към всеки от тях щеше да бъде прикрепен отделен екип, който през цялото време щеше да разработва само своя случай. По същество екипите щяха да имитират класическата клетъчна структура на терористичните организации, като следят неотлъчно заподозрените и действията им, без да правят компромиси както с прикритието си, така и със сигурността. Херик щеше да участва в един от екипите. От всички участници се очакваше да прекратят всякаква друга работа и да се съсредоточат единствено върху операцията. Това изискване бе повлияло на избора на личния състав за операцията: служителите, които имаха семейства, щяха да изпълняват задачи, в които можеха да бъдат внедрявани и изтегляни, без да се мъти водата. ЦРУ и МИ-6 щяха да поискат услугите на пенсионирани техни офицери, използвани в дългосрочни наблюдателни операции, които да привнесат оперативен опит, липсващ на някои кадри от по-младото поколение.