Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Вижте — обади се той, — тези хорица едва ли биха пътували с багажа си на ръце. Най-вероятно всички имат резервации за връзки от „Хийтроу“ на четиринадесети следобяд. Така че това, което ни остава да направим, е да прегледаме митническите декларации от полета от Ванкувър и да сравняваме.

В резултат на това изплува името Манис Субхи, който пътуваше с филипински паспорт и бе напуснал Лондон в посока Бейрут четири часа след пристигането си.

Херик се запита на глас дали не би трябвало да осведоми Спелинг за досегашните им разкрития.

— Недей, скъпа. Дай да навържем нещата — възрази Долф.

— Сутринта ще им поднесем целия шибан букет рози. Дай да вървим по следата докрай.

Cap им напомни, че все още не бяха открили крайната дестинация на Рахи.

— Може би това не е толкова важно — каза Херик. — Възможно е той да е само една брънка в серия от замени на самоличността на много хора.

— Венче от маргаритки — пошегува се Долф.

— Да. Това, че просто забелязахме Рахи да не се качва на точния полет, не означава, че той е ключовата фигура. Просто е част от конспирацията, това е.

— Преотстъпил е самоличността си? — попита Долф.

— Възможно е. Цялата работа е в това, да бъдат размесени много на брой ключови фигури в един и същ момент, а тук, на трети терминал, те могат да го направят.

— Да, бе. Тук е като Общата асамблея на ООН — обади се Долф.

— Не, по-скоро защото пристигащите и заминаващите пътници в един момент се смесват по пътя си от и към изходите. Освен това при качването в самолета паспортната проверка е символична — авиолиниите само сравняват имената на паспорта с тези на бордовата карта.

Изгледаха лентата, заснета от камера в близост до гишето на полета на „Мидланд еърлайнс“ за Бейрут, и ясно видяха как Манис Субхи бе заменен от друг, видимо по-висок мъж, който, като се изключи червеното сако, дори не си даваше труд да наподоби прилика. Освен това носеше чанта, каквато Субхи нямаше. Тогава, по една случайност, когато техникът пусна лентата на бързи обороти напред, вместо да я пренавие, забелязаха Рахи. Беше облечен в тъмен костюм и носеше чанта. Това означаваше, че Рахи бе отлетял за Бейрут заедно с още един човек — участник в операцията.

Вече беше пет сутринта и Херик бе видяла всичко, от което се нуждаеше. Помоли техниците да наставят филмите, на които се виждаха различните мъже на една видеокасета. След това зае от охраната един пропуск и радиостанция и влезе в сградата на терминала. В общите помещения се вихреше изненадващо голяма дейност — работници по поддръжката бърникаха из кабелопроводите, бригади чистачи крачеха бавно зад машините си, подобно стада преживни животни, а един-двама пътници очакваха повикване за първите полети. Половин час по-късно, след като беше трамбовала из терминала почти четири километра, тя откри, каквото търсеше.

Мъжката тоалетна беше дискретно прикрита в една чупка на стената и входът й бе напълно скрит за наблюдателните камери. Влезе вътре и завари един чистач, който лъскаше мивките. Името на идентификационната му табелка гласеше Омар Ахсанулах и като го огледа, предположи, че е от Бангладеш. Тоалетната беше сравнително малка: шест кабинки, редица писоари, четири умивалника и заключен килер.

Тя кимна на мъжа, а след това излезе и се свърза с Долф в стаята на охраната. Искаше от него да я наблюдава, докато върви надолу по коридора, за да засече точния момент, в който ще изчезне от полезрението на камерите. Откриха, че на около петдесет метра и от двете страни на входа на тоалетната има сляпа зона. Разбра, че макар да не бяха в състояние да наблюдават входа на тоалетната, биха могли да прегледат отново записа от двете най-близко разположени камери, за да се доберат до всичко, от което се нуждаеха — всеки човек на път за тоалетната трябваше да премине под обективите им. Долф каза, че ще се опита да потвърди хипотезата й, като прегледа материала, заснет от двете камери между дванадесет и половина и два следобед, за да провери за евентуална поява на Рахи.

Чистачите я наведоха на мисълта, че в тоалетната би трябвало да има дежурен по времето, когато мъжете са си разменяли дрехите и вещите. Върна се в тоалетната. Чистачът й обясни, че има две смени — една, която започва в пет и тридесет сутринта и приключва в два и тридесет следобед, и втора, която продължава до единадесет и половина вечерта. Възможно било да се поемат и по две смени и хората с многолюдна рода вкъщи често се нуждаеха от допълнителното заплащане, добави той. Докато й обясняваше, тя внезапно забеляза черната мъка и изнемогата в очите му и подхвърли, че такъв живот сигурно е много тежък.