Генри Портер - Обратен камуфлаж

Той се изправи и без да погледне надолу към склона, се потътри между следващата групичка дървета към чукарите, които се извисяваха отпред.

Херик остави вечерния вестник. Съобщаваха, че до 5.30 сутринта на 15 май адмирал Норкуист не бе дошъл в съзнание. Беше починал от сърдечна недостатъчност по време на операцията за отстраняване на куршума, заседнал в гръбначния му стълб. Президентът на Съединените щати излезе с изявление, в което се казваше, че покушението над неговия приятел и ментор е жесток личен удар за него и неговото семейство и още повече удар срещу Америка — и че всички американци трябва да скърбят за саможертвата му.

Херик се обърна към бюрото си и взе горещия списък на ФБР — сводка, съдържаща основната информация за всеки известен мюсюлмански терорист. Мислеше си, че сводката във вестника е по-малко от изчерпателна. Предпочиташе да използва горещия списък на ФБР, отколкото сбития формат на английската му версия. Отляво надясно бяха описани името на заподозрения или търсения престъпник, псевдоним, дата на раждане, номер на социалната осигуровка в САЩ (ако имаше такава), място на раждане, телефонен номер и електронна поща. Крайната дясна колона даваше уникален идентификационен номер на заподозрения, а в средата на страницата имаше друга колона, озаглавена „Функции“. Версията на списъка, която се разпространяваше ежедневно в осем сутринта централноевропейско време до банки и летища, не съдържаше информация в тази колона. Списъкът се копираше в компютърните системи на получателите и всяка операция, извършена от някой от фигуриращите в списъка, задействаше тревога. Но в документа пред нея, съдържащ тридесет и четири страници, ФБР бе вписало и занятията срещу имената на някои от петстотин двадесет и четиримата в списъка — компютърен експерт, експерт по оръжия и експлозиви, стратег/инструктор, банкер, организатор, специалист по комуникации. Преобладаващата част от вписаните данни не бяха точни: адресите и имейлите отдавна бяха сменени, ала все пак списъкът съдържаше последното известно местонахождение на заподозрените и в редки случаи насочваше към хора, които бяха пуснали котва в укритията си. Именно такъв беше и случаят с Юсеф Рахи, въпреки че името му не фигурираше в списъка.

Прехвърли списъка още веднъж, като си водеше бележки и правеше отметки върху схема, която бе започнала да рисува на голям лист чертожна хартия, купен от магазинче във Виктория по-рано следобеда. Поредица от имена, линии, стрелки и няколко кратки изречения бяха изписани с четливия й почерк. Знаеше, че тази диаграма няма да й помогне с изненадващо откритие, но този начин на работа й помагаше да обмисли проблема, да запише идея, да отхвърли хипотеза и да продължи напред. На бюрото й имаше два сандвича, парче плодов кейк, увито в целофан, бутилка вода и опаковка шоколад — крайно недостатъчни за гуляй, като се имаше предвид количеството храна, който омиташе в периоди на концентрация. Тя разсеяно задъвка единия сандвич и се обърна към листовете хартия, подпрени на монитора и разпилени по пода около краката й. Това бяха разпечатки на уебстраници, съдържащи информация за излитащи и кацащи самолети, преминали през четвърти терминал предишния ден — график, който значително се разминаваше с публикуваните разписания, помисли си тя.

Не очакваше да се натъкне на някакви убедителни следи. Би било достатъчно да докаже, че изчезването на Рахи бе от значение, въпреки че той явно нямаше отношение към убийството на Норкуист. Вече знаеше със сигурност, че Рахи не бе слязъл от полет KU102 в Кувейт. Преди половин час бе получила ясна фотография, на която бе заснето лицето на човека, пътуващ с паспорта на Рахи. Снимката бе направена на летището на Кувейт сити, преди човекът да се прехвърли на полет за Обединените арабски емирства. Междувременно мъжът се бе отървал от дрехите на Рахи и на снимката бе облечен в традиционна бяла джелаба. Въпреки това в кувейтската разузнавателна служба Ал-Мукхабарат бяха убедени, че това е дубльорът.

Тя изпрати снимката по електронната поща до „Хийтроу“ с молба да прегледат заснетия от системата за наблюдение материал и да проверят дали мъжът бе дошъл от Лондон, или бе пристигнал с друг полет. Лично нейното мнение бе, че мъжът е пристигнал на „Хийтроу“ с друг полет същата сутрин, ето защо търсеше съвпадения между имената на вероятните заподозрени и пътниците, оказали се на четвърти терминал — безнадеждна задача, ако изобщо можеше да се нарече така. Все пак уединението в късния час й харесваше, а мисълта, че докато останалият състав на Тайната разузнавателна служба бе погълнат от задушаваща агония заради убийството на Норкуист, тя поне прави някои положителни стъпки за разбулване на събитията на летището, я въодушевяваше.