Генри Портер - Обратен камуфлаж

Хан извика на палестинеца, който беше на около стотина метра от него. Знаеше, че единственият им шанс е да се отправят към дърветата от горната страна на пътя. Крещеше и крещеше на мъжа, сякаш го насърчаваше да спечели спортна надпревара. Хан и друг път бе попадал в такава ситуация и сега, като гледаше как приведеният на две Ясур бяга към него на зигзаг, реши че и за него това не е за пръв път. Заедно се плъзнаха през една пролука в храстите и започнаха да се катерят нагоре. Шубракът все още беше мокър след бурята и почвата лесно поддаваше под краката им, ала след няколко минути стигнаха над пътя и видяха, че и двата джипа са спрели под мястото, където се намираха. Чуха викове и няколко изстрела бяха пуснати наслуки срещу дърветата, ала личеше, че засега войниците не се канят да тръгнат след тях. Видяха да пристига камион. От машината слезе офицер, който крещеше нещо с пълно гърло. Беше очевидно, че организира претърсването на склона.

Хан ги наблюдава още няколко секунди, като стискаше рамото на Ясур, за да го успокои. Погледна нагоре по ската и реши, че вместо да си пробиват път през гъстата гора и с шума да издадат позицията си, ще е по-добре да останат, където са. Той обясни идеята си на смесица от арабски и английски, избута все още дезориентирания си спътник в шубрака и го покри с млади храсти, които изскубна от рехавата почва. Изкачи се двадесет крачки нагоре по склона, за да потърси собствено скривалище и се зарови, като покри краката си с пръст и издърпа клони върху себе си, за да прикрие следите си. Щом се покри, той отправи шепнешком няколко окуражителни думи към Ясур, точно както беше направил преди няколко години, докато чакаше в засада с група новопокръстени, треперещи в ботушите си муджахидини.

В продължение на петнадесет минути не долови никакъв звук — нито от пътя, нито от гората около тях, но постепенно до него достигна шумът, който войниците вдигаха, съсичайки храсталаците, както и подвикванията им един към друг. Той прикова взор в храстите, където се криеше Ясур. Надяваше се, че нервите на палестинеца ще издържат, когато войниците минат покрай него. Възви се лекичко и напипа в задния си джоб ножа, който си бе взел в Турция. Стисна го между зъбите си, нарина пръстта обратно върху гърдите и ръцете си и потъна в горската шума.

Войниците вече ги наближаваха. Прецени, че единият беше на около тридесет метра над него, докато другият, който се движеше значително по-бавно, вероятно щеше да мине между него и Ясур. Затаи дъх и зачака. Внезапно на няколко метра от него се появи униформа. Войникът спря, свали ципа си, изпъчи таз и започна да пикае. Струята урина искреше в процеждащата се през дърветата светлина. Като привършваше, войникът изкрещя на приятел по-горе по склона — просташка шега, която разцепи гората.

Хан реши да се хвърли в атака в момента, когато войникът се обърна с гръб. Точно тогава вейките, които така изкусно скриваха Ясур, се разхвърчаха във въздуха, сякаш изригнаха. Главата и торсът на палестинеца изскочиха на повърхността. Войникът не бе подготвен за това. Той се обърна и успя единствено да възкликне изненадано. Вместо да стреля, той се зае да се закопчава и, както изглеждаше, се затрудняваше да докопа автомата си, който бе преметнал на гръб, докато уринираше.

Трябва да беше чул Хан зад себе си — движението на пръстта и полъха на въздуха, но с нищо не показа това, когато тежестта на тялото му се стовари върху острието на ножа. Обръснатата глава на войника се килна назад и очите му срещнаха очите на Хан. В погледа му се четеше странно неудобство, стеснение от внезапната интимност с човека, покрит с мръсотия. Не можеше да осъзнае, че първият удар не е пронизал сърцето му, нито пък е засегнал гръбначния му стълб, и че втори удар няма да има. Хан го остави да се свлече на земята и в миг го лиши от манерката, оръжието и амунициите му. Закани му се с пръст, а след това го сложи пред устните си. Войникът го изгледа ужасен, ала успя да кимне.

Ясур се приближи откъм своето скривалище и приклекна. Бяха скрити от войника над тях, който беше започнал да вика другарите си, повтаряйки едно и също име. В гласа му прозвуча тревога, която се разнесе нагоре и надолу по войнишката редица и скоро всички подеха виковете. Хан хвърли още един поглед на войника и го сръга с пистолета по начин, който не можеше да остане неразбран. Обърнаха се и се закатериха, като заобикаляха големите гъсталаци, за да вдигат възможно най-малко шум.