Гийом Мюссо - Момичето и нощта

5 декември

Венка, любов моя,

Каква божествена изненада ми направи снощи, поемайки всички рискове да прекараш нощта с мен! Когато видях красивото ти лице, отваряйки вратата на гарсониерата си, имах чувството, че ще се разтопя от щастие.

Любов моя, тези няколко часа бяха най-пламенните мигове в живота ми. През цялата нощ сърцето ми биеше лудо, слабините ми се притискаха към устата ти, кръвта кипеше в жилите ми. Като се събудих тази сутрин, още усещах по кожата си твоите влажни целувки. Чаршафите пазеха уханието на парфюма ти с дъх на ванилия, но теб вече те нямаше. Доплака ми се. Исках да се събудя в обятията ти, исках пак да притисна тялото си до твоето, да почувствам твоя дъх, примесен с моя, да доловя в гласа ти страстното ти желание. Исках отново мекият ти език да обходи всеки сантиметър от кожата ми.

Иска ми се никога да не ме напуска това опиянение от теб, от целувките, от ласките ти.

Обичам те.

Алексис

8 декември

Скъпа Венка,

Мислите ми бяха заети с теб през всяка секунда на този ден. Днес се преструвах за всичко — давах си вид, че преподавам, че разговарям с колегите си, че се интересувам от пиесата, изиграна от моите ученици… Преструвах се, но умът ми беше погълнат от сладките и горещи спомени от нашата последна нощ.

По обед вече бях на края на силите си. В междучасието изпитах острата нужда да изпуша една цигара на терасата на учителската стая и там те зърнах отдалече — седнала на една пейка, да разговаряш с приятелите си. Когато ме видя, ти ми кимна дискретно, което стопли клетото ми сърце. Всеки път, когато те погледна, се разтрепервам и светът около теб изчезва. За миг, напук на всяко благоразумие, едва не тръгвам към теб, за да те прегърна и да разкрия любовта си пред всички.

Обаче трябва да запазим нашата тайна още известно време. За щастие, освобождението е близо. Скоро ще можем да счупим оковите си и да бъдем свободни. Венка, ти прогони мрака, който ме обгръщаше, и ми върна увереността в едно бъдеще, изпълнено със светлина. Любима, всяка от моите целувки е вечна. Всеки път, когато езикът ми те докосне, той маркира кожата ти с любов и очертава границите на нова територия. Земя на свободата, плодородна и зелена, на която скоро ще създадем собственото си семейство. Детето ни ще скрепи завинаги нашите две съдби. То ще има твоята ангелска усмивка и твоите сребристосини очи.

Обичам те.

Алексис

Намерените писма ме сразиха напълно. Вече не ядях и не спях.

Бях съкрушен, обезумял от мъка. Рязко пониженият ми успех тревожеше учителите и семейството ми. Изправен пред въпросите на майка ми, не можех да не й кажа какво ме измъчва. Разказах й за чувствата ми към Венка и за писмата, които бях намерил. Тя ми отвърна хладно, че нито едно момиче не заслужава да си проваля образованието заради него, и ми нареди да се взема в ръце възможно най-скоро.

Предчувствах, че никога няма да се измъкна от тази пропаст, в която се бях сгромолясал. Макар че далеч не си представях истинския кошмар, който ме очакваше.

Честно казано, разбирах защо Венка се чувстваше запленена от Клеман. Той ми бе преподавал предишната година, когато бях в последния клас на гимназията. Винаги го бях смятал за повърхностен, но признавам, че умееше да се преструва. На моята възраст борбата беше нелоялна. Вдясно на ринга: Алексис Клеман — двайсет и седем годишен, красив, 15-и в ранглистата по тенис, който караше „Рено Алпин“ АЗ 10 и цитираше Шопенхауер. Вляво на ринга — Тома Дьогале, осемнайсетгодишен, който се трепеше в подготвителния курс по природо-математически науки, получаваше от майка си седемдесет франка джобни пари седмично, караше мотопед „Пежо 103“ и прекарваше малкото си свободно време, играейки футбол на своя компютър.

Никога не бях смятал, че Венка ми принадлежи, но тя беше създадена за мен, както аз бях създаден за нея. Бях убеден, че съм правилният човек дори и сега да не беше най-подходящият момент. Чувствах, че ще дойде ден, когато ще имам предимство пред типове като Алексис Клеман, даже и да трябваше да минат години, за да се променят нещата. Обаче докато чаках този ден да настъпи, пред очите ми се нижеха картини как моята приятелка прави любов с този мъж. И това беше непоносимо за мен.

Когато телефонът иззвъня онзи следобед, бях сам вкъщи. Предния ден — първият от ваканцията — баща ми бе заминал за Папеете заедно с брат ми и сестра ми. Родителите на баща ми живееха в Таити от десетина години и през година ние посрещахме Коледа при тях. Тази година посредственият ми успех в училище ме бе накарал да се откажа от пътуването. Майка ми пък бе решила да прекара коледните празници в департамента Ланд със сестра си Джована, която трудно се възстановяваше след тежка операция. Тя трябваше да тръгне на следващия ден и в момента, в качеството си на директор на училищния комплекс, държеше руля на попадналия в буря кораб.