Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Моля?

Португалецът прокара длан по разгънатия върху плота свитък, изписан с авестийско писмо, сякаш го галеше.

— Този откъс от Гата ни разказва за появата на Ангра Майню — започна той с глас, приглушен от потискащата обстановка в тъмното подземие. — Знаете ли, зороастризмът е първата монотеистична религия. Юдаизмът, християнството и ислямът са стъпили върху зороастризма, възникнал в древна Персия. Протозороастрийските текстове разказват за появата на Митра [9] Древноарийско и древноиранско божество — бог на правото и съюзите, на светлината и космическия ред. Негово въплъщение присъства и в текстове на Авеста, свещената книга на зороастризма. — Б. пр. , който щял да бъде роден в пещера — събитие, което щяло да бъде ознаменувано от звезда.

— Звучи ми познато…

— Виждам, че сте наблюдателен. Християнските евангелисти очевидно се вдъхновили тъкмо от тази легенда, за да разкажат за раждането на Исус в пещера и Витлеемската звезда — обясни Томаш. След това идва Зороастър — човек, свързан с Бог, който налага монотеизма. Истинското му име е Зарощ Спитама, познат и като Заратустра, който, изглежда, е бил zaotar , тоест някой, който извършва жертвоприношения. С други думи маг, принадлежал към жреческата каста, която по онова време съществувала в Персия.

— Маг? Това също ми е познато…

— Разбира се. Идеята за тримата влъхви, които последвали Витлеемската звезда, е друго явно зароастрийско влияние върху християнските евангелия. Всъщност Зороастър постановява съществуването само на един Бог — Ахура Мазда, преведено буквално — Мъдрия господар, създател на небето и земята, върховен съдник, повелител на материята и духа, единствен, всемогъщ и всезнаещ. За първи път в историята на човечеството религия установява новаторската идея, че съществува един-единствен Бог. Цялата доктрина на зороастризма е представена в нейните свещени писания, Авеста, сборник от текстове, събирани в продължение на векове, част от които е Гата.

Професор Маркопуло махна с ръка към свитъка, изучаван от португалския му колега.

— Това Гата ли е?

— Откъс от Гата.

— И казвате, че се разказва за… Дявола?

Томаш отново приближи лампата до свитъка. Изместването на светлината раздвижи сенките и породи сюрреалистичен ефект, сякаш пещерата бе обитавана от духове и из застоялия въздух се носеха призраци.

— Гата разкрива, че Бог, или Ахура Мазда, е баща на няколко същества, включително и на двама братя близнаци, на които е дал свободата да избират между доброто и злото. Един от тях, Спента Майню [10] Едно от седемте божества Амеша спента (безсмъртни светии), които се намират най-близо до върховния персийски бог Ахура Мазда. — Б. пр. , или Светия дух, предпочел доброто и живота. Другият, Ангра Майню, наричан още Ариман, избрал злото и смъртта. Неговите ученици са дрегванти [11] Деви — демонични същества в зороастризма, последователи на лъжата. — Б. пр. , тоест последователи на лъжата, и друджи [12] Зли същества, въплъщения на лъжата, коварството и измамата, с чиято помощ Ангра Майню се опитва да изкуши или убие Заратустра. — Б. пр. — в плен на заблуждението.

Археологът ококори очи.

— Този Ариман е… той е…

— Дяволът, да — потвърди историкът. Светлината на лампата се отразяваше в зелените му очи. — Това е първият религиозен текст, в които се споменава за съществуването на Княза на мрака. — Показалецът му докосна ръкописа. — Точно този текст. — Томаш вдигна глава и се загледа в ръкописните редове по свитъка, сякаш им се възхищаваше. — Сега разбирате ли неговото значение?

Гръцкият учен преглътна сухо, смутен от безмълвната зловеща сила, която тези загадъчни писмена навярно криеха.

— Да.

Португалският историк посочи един ред в пергамента, сякаш искаше да подсили ефекта на думите си.

— Този откъс, драги мой, разказва за раждането на Дявола.

Тишината в подземието на Атинския археологически музей продължи повече от час; чуваше се само моливът на Томаш, който драскаше нещо в бележника си и от време на време развиваше древния ръкопис, за да види още текст. Застанал до своя гост, професор Маркопуло дишаше възможно най-тихо, за да не събуди Господаря на Ада, призован от този хилядолетен текст; ученият бе потънал в дълбоко мълчание, докато наблюдаваше с почтителен страх странните букви, осветени от жълтата светлина на лампата.

След като стигна до края на пергамента и нахвърли последни записки, португалският историк затвори бележника си и се взря в домакина.