Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Къде е дискът? — настоя разпитващият. — Къде е проклетото дивиди?

Но главата на Ерик бе клюмнала като на захвърлена марионетка; изглеждаше така, сякаш всеки момент ще загуби съзнание; очевидно побоят го бе направил неспособен да отговори. Мъжът с късите панталони изруга гневно и бързо донесе компютър, който започна да свързва върху масата в средата на стаята.

Стартирането на видеовръзката по скайп отне десет минути. Ерве прекара това време в обмисляне на възможности как да се измъкне от този капан, но бързо осъзна, че положението му е безизходно. Беше здраво завързан и дори да успееше да се освободи, трябваше да се изправи срещу петимата непознати, от които трима доста яки. В действителност бяха оставени на милостта на тези мъже.

Екранът на компютъра оживя и един неясен силует изплува върху него. Нападателят кимна почтително.

— Всемогъщи Магус, имам нужда от твоя ценен съвет.

Ерве се опита да различи чертите на човека, който беше на линия, но екранът бе далече и той чуваше само гласа му.

— Е, Балам — попита образът от екрана, — какво има? Залови ли Дюпон и Дюпон [4] Двойка детективи, герои в популярната белгийска комиксова поредица „Приключенията на Тентен“ (Les A ventures de Tintiri). — Б. р. ?

— Да, тук са.

— А дивидито? У теб ли е?

— Не.

Мъжът с късите панталони и синята тениска отговори тихо, почти със страх; имаше своите причини.

— Ти гарантира, че ще донесеш дивидито! — изръмжа мъжът от скайпа. — Очаквам да спазиш обещанието си!

— Не се тревожете, всемогъщи Магус — побърза да отвърне Балам. По челото му се стичаха капчици пот. Колебаеше се как да формулира проблема. — Въпросът е, че… вече ги разпитах, а те твърдят, че не знаят за какво говоря. Възможно ли е?

— Разбира се, че не! — отвърна Магус. — Тези типове лъжат! Трябва да ги притиснеш повече.

Балам погледна към Ерик, който изглеждаше замаян след жестокия побой, на който бе подложен, и си пое дълбоко дъх.

— Само по-младия — отбеляза той. — Старецът вече не е в състояние да говори.

Образът от екрана замълча за момент, може би за да обмисли най-добрия подход.

— Убий един — отсъди той с леден глас. — Това ще накара другия да запее като канарче.

Без да се колебае, Балам се изправи и извади сгъваем нож от задния си джоб. Ерве го наблюдаваше с нарастващ ужас, опасявайки се, че заповедта се отнася за него. Но нападателят се приближи до Ерик. Сграбчи го за косата, дръпна главата му назад и с бързо движение прокара острието през гърлото му. Бликнаха струи кръв. Ерве извърна глава и затвори очи, но съзнанието му запечата бликащата кръв и слабите конвулсии на Ерик, продължили няколко секунди до последния предсмъртен хрип.

Когато отново настъпи тишина, Ерве усети как нападателят се приближава до него.

— Това е последната ти възможност — прошепна той, сякаш му доверяваше някаква тайна. — Къде е дивидито?

Картината и звуците от бруталната екзекуция на Ерик изпълваха съзнанието на пленника, когато, изплашен, той отвори очи и срещна погледа на палача. Ръцете на Балам бяха целите в кръв, по синята тениска на яхтклуба на Монако се виждаха алени петна. Изцапаният нож танцуваше между пръстите му.

— Моля ви! — простена той. Сълзи се стичаха по подутото му лице, покрито с кръв и пот. — Не ме убивайте!

Нападателят се наведе и се вгледа настоятелно в него, сякаш търпението му бе на изчерпване.

— Дивидито?

Ерве осъзна, че не му остава друг избор. Ако искаше да оцелее, трябваше да съдейства. Един вътрешен глас му подсказваше, че каквото и да реши, съдбата му вече е ясна; щяха да го убият. Но една сляпа надежда заглуши този глас. Желанието за живот го накара да повярва, че би могъл да се измъкне, ако даде на нападателя онова, за което беше дошъл.

— Не е тук — промълви той, като за пръв път непряко признаваше, че добре знае какво търсят непознатите. — Дивидито е… у друг човек.

Балам сви устни и показа зъбите си.

— Кой?

Ерве чу въпроса толкова близо до себе си, че усети винения дъх на главореза. Сърцето на пленника препускаше лудо в гърдите му, устните му, подпухнали от ударите, трепереха от болка и страх.

— Португалеца — призна той, като се тресеше от страх. — Португалеца… проклетото дивиди е у него.

Разбирайки, че неговият пленник бе казал истината и най-сетне бе разкрил всичко, което знае, Балам се изправи, докосна главата му, сякаш да го погали, и внезапно го сграбчи за косата. С бързо движение на все още изцапаното проблясващо острие той преряза гърлото на Ерве по същия начин, както постъпи с Ерик преди две минути.