Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Така е, признавам.

— Или ако все пак искате да започнете бизнес, може да го направите в… Чехия. Там работната ръка е по-евтина и по-квалифицирана. Или в Ирландия, където корпоративният данък е само 12 % и е по-лесно да уволните работници, ако нещата не потръгнат. Иначе казано, Португалия губи инвестиция, която Чехия или Ирландия печелят. Десет ирландци си намират работа, португалската държава запазва ангажимента си към десетте безработни, които вие бихте наели, но не го направихте, и остава без процент, макар и минимален, от печалбата, която в крайна сметка ще имате в друга страна.

Пътникът на задната седалка поклати глава.

— По тази логика робството би помогнало…

— Така мислят и постъпват в комунистически Китай — отбеляза Филипе, натъртвайки на думата комунистически. — Живеем в глобална икономика и се конкурираме със страни, чиито граждани мизерстват, работят като роби в замяна на почти никакво заплащане. Не казвам, че ще паднем на нивото им, не е нужно, но все в нещо трябва да отстъпим.

— Германците не отстъпиха — възрази Алешандре. — Живеят в същата глобална икономика, конкурират се с Китай и не понижиха жизнения си стандарт.

— Много грешите — поправи го Томаш, нарушавайки мълчанието си. Припомни си разговора, на който бе присъствал в килията в Атина: думите все още звучаха в съзнанието му. — През 2003-та германците започнаха да провеждат политика на намаляване на реалните заплати и съкращения на социалните разходи. Затова днес имат здрава икономика. Научиха се да се състезават. Освен това те имат икономика на търгуемите блага във високите технологии и използват капитала, за да я развиват. А ние, вместо да инвестираме в качествена търгуема икономика, използваме капитала, пак повтарям, за да правим бетон. Държавата инвестира в магистрали, семействата си купиха къщи, автомобили, ходят на почивка, докато много фирми живеят от кредити, за да запушат дупките и да финансират инвестициите си. Ако португалският държавен дълг е катастрофа, частният дълг е трагедия.

Полуизвърнат назад, за да разговаря със спътника си на задната седалка, Филипе отново подхвана темата.

— Нека довърша разказа си за вашия проект за обувна фабрика. — Той направи драматична пауза. — Ами ако португалската държава ви помогне? Ако ви даде половината пари за машини? Ако плати обучението на работниците ви? Ако намали данък IRC Тогава вие щяхте да си направите сметката отново и… хоп! Да разберете, че ще имате печалба!

— И вече мога да започна бизнес в Португалия.

— Разбира се! Това трябваше да направят, вместо да пръснат всичките пари за бетон. Вижте какво са направили ирландците. През 1960-а Ирландия е била четвърта по бедност в Европа. Но през 1994 се е сдобила с министър на финансите на име Руайри Куин, който променил тази участ. Господин Куин решил да свали драстично данъците за фирмите.

Алешандре почти подскочи на задната седалка.

— Това е неолиберализъм! — възкликна той с обвинителен тон, възмутен от дън душа. — Именно тези неолиберални идеи ни докараха до това положение!

Филипе го изгледа неодобрително.

— Тези приказки за неолиберализма са етикети, предназначени да смутят критиците и да предотвратят всяка една реформа — обясни той. — Всъщност господин Куин е бил социалист.

— Вдигна пръст, за да подчертае смисъла на думите си. — Социалист, разбирате ли? Също както и германският канцлер Герхард Шрьодер, който през 2003-та намали реалната заплата и съкрати социалните разходи, за да възстанови конкурентността на немската икономика. — Свали пръста си. — Оказва се, че господин Куин е бил успешен търговец на автомобили, което му позволило да разбере как работи светът на бизнеса. Какво направил той? Държал държавните разходи под железен контрол и това му дало възможност да осъществи революционен експеримент: намалил корпоративния данък на дванадесет и половина процента.

— Неолиберализъм!

— Не говорете глупости! — смъмри го Филипе. — В действителност господин Куин проумял нещо елементарно: ниските данъци привличат големи инвестиции. Залогът бил изцяло печеливш. Ирландците се втурнали да правят бизнес, Ирландия привлякла инвеститори от цял свят, към страната започнали да валят пари като из ведро, работните места се увеличили, икономиката започнала да се развива. Когато Куин дошъл на власт, ръстът на БВП на Ирландия бил 2,5 процента. С драстичното намаляване на корпоративния данък БВП скочил на повече от десет процента. Въпреки че прибирала по-малко данъци, ирландската държава започнала да събира повече пари; така Ирландия станала по-богата от гледна точка на БВП per capita [40] Латински израз, който буквално означава „на глава“, използван в социалните и статистическите науки като икономически индикатор — на глава от населението. — Б. пр. от Германия и Съединените щати.