Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Когато строителната фирма пристига в Ангола, наема анголски работници. Бетонът, който използват, е произведен там. Единственото нещо, което се изнася, е работата на инженери и архитекти. Иначе казано, нищо съществено. При своето интернационализиране предприятията от нетъргуемия сектор не изнасят необходимото количество стоки и услуги. Повярвайте ми, младежо. Само търгуемият сектор може да работи за износ. От въвеждането на еврото Португалия е начело в списъка на страните, положили най-големи усилия за инвестиции в дялове от БВП, но тези пари бяха излети в бетон и… пуф! Изчезнаха! Инвестираме много, но лошо.

— Но какво би могла да направи държавата? — запита пътникът на задната седалка. — Да инвестира в търгуеми блага? Да започне да произвежда обувки, вино и зехтин? Това е безсмислено…

— Разбира се, че не — съгласи се Филипе. — В едно пазарно общество като нашето търгуемият сектор е в ръцете на частните фирми. Те произвеждат тези стоки за износ.

— Тогава как е трябвало да постъпи държавата?

— Вместо да пръска пари за бетон, да ги използва, за да помогне на гъргуемия сектор да стане по-конкурентоспособен.

— Но как? Като даде парите направо на частниците? Те това само чакат!

— Като финансира закупуването на технологии например. Като плати допълнителна квалификация на работниците или намали данъците на фирмите.

Алешандре смръщи вежди.

— Искате да кажете, като им помогне да направят по-голяма печалба.

— Това също — призна Филипе. — И какво? Печалбата не е престъпление, както намеквате, и много хора в тази страна искат да ни убедят в това. Печалбата е законната цел на икономическата активност. Вие например без пари ли работите?

— Аз?

— Да. Представете си, че вместо да ви уволнят, момчетата от сервиза на вашия братовчед ви бяха предложили да работите без възнаграждение. Щяхте ли да приемете?

— Разбира се, че не. Що за глупост? Това значи да приема да ме експлоатират.

— Ах, безделник такъв! — възкликна Филипе с престорен фалцет. — Това означава, че мислите само за пари, за печалба.

— Не е така! Нуждая се от заплата, за да се издържам.

— Който работи за заплата, работи за пари, драги. Тоест един вид за печалба. Спокойно, това не е срамно. Да работиш за пари и за печалба, е напълно законно. — Той вдигна пръст. — Това, което важи за вас обаче, важи и за един предприемач. Търсенето на печалбата е естествено и полезно в една икономика, в това няма нищо лошо. Ако всички печелят, икономиката ще е стабилна.

Хванат в мрежата на тези аргументи, Алешандре тръсна глава, сякаш това можеше да му помогне да се измъкне от капана.

— Добре… отклоняваме се от темата — напомни той. — Въпросът е до каква степен намаляването на IЯС [39] Impostosobreo Rendimentode Pessoas Coletivas (порт.) — данък върху приходите на юридически лица, корпоративен данък в Португалия. — Б. пр. на фирмите е справедливо спрямо обществото. Струва ми се правилно те да плащат данъци като всеки работник. Защо предприемачите да плащат по-малко? Само това оставаше!

— Фирмите вече плащат по-малко, драги — отбеляза Филипе.

— И за това си има причина. Намаляването на данъка за фирмите е законно и желателно, ако облагодетелства обществото. Случаят е такъв.

— Така ли? Как?

Приятелят на Томаш замълча за миг, обмисляйки отговора си.

— Какво е предприемач?

Алешандре се разсмя.

— Човек, който експлоатира работниците, за да се нагуши с пари.

— Предприемач е всеки един човек, който реши да си основе фирма. Това може да съм аз, Томаш или вие. Представете си, че сте вие. Уволнили са ви от сервиза, не можете да си намерите прилична работа и отчаян, взимате парите, които сте събирали с години, и започвате бизнес. Например производство на обувки. Щом ще го правите, трябва да прецените печалбата и разходите. Какви машини ще ви трябват и колко ще струват? С каква суровина ще работите? Кожа? Колко струва кожата? А работници? Колко ще са ви нужни? Десет? Колко ще им плащате? Колко ще плащате на социалното осигуряване за всеки един от тях? И колко IRC ще трябва да давате на държавата? Правите си сметките и започвате да схващате, че така не става, ще има и минуси. Машините са скъпи, заплатите за персонала са високи, данъците ще погълнат останалото.

— Да, разбира се, че работата на един предприемач има своите трудности. Не казвам, че не…

— Помислете, драги. Какво ще стане, ако не отворите фабриката? Десет души ще продължат да бъдат безработни, като не броим вас, разбира се. Всички те ще получават обезщетение за безработица от една фалирала държава. Освен това няма да печелите, поради което хазната остава с празни ръце. Какво печели държавата? Нищо. Тя губи.