Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Наистина ли сключените ПЧП са толкова зле?

— Направо са трагични! Почти всички ПЧП се подхлъзнаха с тридесет процента. Последваха редица преподписани договори, всички в ущърб на обществените средства. Проекти, представени като самофинансиращи се, като Lusiponte [34] Фирма концесионер, занимаваща се с пътната настилка на мостовете "Васко да Гама“ и „25 април“ в Лисабон. — Б. пр. и Fertafus [35] Концесионер на железопътната линия между гара „Рома Арейро“ в Лисабон и Сетубал. — Б. пр. , накрая бяха субсидирани от държавата. Разправяха, че няма да ни струва нищо, и лъгаха безскрупулно. Само магистралите SCUT [36] Абревиатура, която означава „без такси за потребителя“. Понятието е въведено в Португалия през 1997 г. с откриването на първата магистрала, чиято поддръжка се плаща от държавата, вместо от събрани такси. През 2011 г. това понятие окончателно излиза от употреба, тъй като всички магистрали стават платени. — Б. пр. струват на данъкоплатците петнадесет милиона евро! За да си представите по-добре тази грандиозна цифра, ще ви кажа, че всички пари, които държавата взе от увеличаването на данъците и намаляването на заплатите, стигнаха за изплащането само на половината от разходите! — Филипе посочи към двамата си спътници. — Вие и Томаш сте без работа, защото трябва да се плати това предизборно безумие! И това е само върхът на айсберга. През 2001-ва например чрез ПЧП започна строежът на десет болници. Десет години по-късно само една беше завършена — болницата в Кашкайш [37] Градче близо до Лисабон. — Б. пр. , и между другото тази сделка беше предоговорена… за сметка на данъкоплатците, разбира се. Срокът за изпълнение на тези проекти изтече и в следващите тридесет години болниците ще струват на държавната хазна осем милиарда евро — сума, доближаваща се до спестяванията, които португалската държава направи с рестриктивните мерки до 2012-а. Терминалът „Алкантара“ беше договорен без конкурс, с директен договор — типични условия за корупция, след което предоговорен в ущърб на данъкоплатците. Домът на музиката, построен по случай кандидатурата на Порто за Европейска столица на културата, беше открит едва пет години след събитието, след пресрочване и предоговаряне, пагубни за обществените средства. Проектантът закъсня с представянето на работата и вместо да плати неустойки, бе поощрен с още един милион евро! — Филипе махна красноречиво с ръка. — Плащайте, наивници!

— И стадионите от Европейското първенство през 2004-та — сети се Томаш. — Много печеливш проект, а?

— Нима не е?

— Колко стадиона построиха? Седем?

Филипе разпери пръстите на двете си ръце.

— Десет! — извика разпалено той. — Седем беше изискването на УЕФА, но нашите своеволни управници — хора, които предано се грижат за парите на данъкоплатците, решиха чрез ПЧП да изградят общо десет стадиона, много повече от необходимото, на цена от близо седемстотин милиона евро. Само при стадиона в Брага ръстът на предвидените разходи надхвърли триста процента. Когато информирали спортния министър Жозе Лело, че стадионът в Лейрия ще струва двадесет милиона, той според пресата отвърнал:, Двадесет милиона? Трябва да е много повече!“. Първи въпрос: Защо? Отговор: Защото на власт са били управници, които са искали да блеснат пред електората. Втори въпрос: Как се забогатява от стадиони? Било ли е стриктно спазено съотношението разходи-ползи? Не. Гарантирано е преизбирането на същите управници, славата на управляващите сред електората и навярно злословието на приятелчетата архитекти и инженери. Трети въпрос: Какво се случи с тези стадиони? Отговорът е тъжен: Приходите от стадионите в Лейрия, Луле и Авейро не стигат за покриване на разходите. Загубите са толкова големи, че кметството в Авейро обмисля дали да не разруши техния. — Филипе се обърна към шофьора.

— Питам: Има ли осъден за тези престъпления срещу португалската икономика?

Въпросът накара историка да се разсмее.

— Доколкото знам, не.

— Но публично-частните партньорства послужиха и за нещо друго — отбеляза Филипе. — През 2007-а пътните ПЧП се превърнаха в нещо, наречено Estradas de Portugal [38] Акционерно дружество с обществен капитал, което се грижи за пътната инфраструктура в Португалия. — Б. пр. , което не е нищо друго освен схема за пилеене на пари. През 2009-а нетната настояща стойност на предвидените разходи за тези ПЧП беше дванадесет милиарда евро; цифра, която през следващата година като с вълшебна пръчка падна на пет милиарда.