Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

Томаш бързо пресметна.

— Седем милиарда по-малко — отбеляза той. — Къде са отишли тези пари?

— Откъде да знам? Това никога не бе обяснено или оправдано по смислен начин! Но е факт, че за една година изчезнаха седем милиарда евро в рамките на нетната настояща стойност! Да има арестувани?

Без да отмества поглед от шосето, шофьорът се усмихна.

— Ами няма…

— Истината е, че един нарастващ дял от държавните приходи и разходи е отделен от държавния бюджет. Схемите за това са безброй. Дали държавата и общините имат бюджетни ограничения? Откриват се държавни и общински фирми, които започват да правят разходи, които не се следят от държавния бюджет или от парламента. Бяха създадени близо хиляда публични компании, за да харчат на воля и без контрол, а обществените средства трябва да хранят повече от три хиляди учреждения, институти, фондации, обсерватории и други. Болниците харчат много и това увеличава разходите на държавния бюджет? Вместо да контролират разходите, те се превръщат в държавни предприятия, както се случи с болница „Кюри Кабрал“ в Лисабон. По този начин те вече не са част от изтъняващия бюджет и това позволява на управляващите сериозно да заявят, че водят държавна политика на намаляване на разходите. Продължават да се харчат пари, разбира се, но това става скрито. С помощта на тези публични компании правителствата теглят големи заеми и правят чудовищни разходи, без нищо от това да бъде отчетено в държавния бюджет.

— Доколкото си спомням — прекъсна го Томаш, — гениалните мъже и жени, които ни управляваха, го наричаха „финансово инженерство“.

— Е, аз го наричам измама, мошеничество, безсрамна далавера! — възмути се Филипе. — Това е все едно един хотел да се запали и собствениците да решат да скрият този факт от гостите, за да запазят репутацията на бизнеса си. — Той поклати глава. — Интересното, драги мои, е, че всички останаха много учудени, когато видяха, че страната гори! За да се освободят от отговорност, те се впуснаха да обясняват, че за всичко е виновна световната криза…

В автомобила настъпи тишина. Тримата се взираха в пътя и обмисляха казаното. Разбира се, всеки вече бе чел нещо по въпроса, но само отделни новини, на пръв поглед без връзка помежду им — като листата от един клон. Този път беше различно; всичко изглеждаше свързано, виждаше се цялото дърво на фона на други дървета; различаваха се дори очертанията на гората.

— Това е много тъжно — призна накрая Алешандре, опитвайки се да насочи разговора към темата, от която бе тръгнал. — Но не бива да забравяме, че инфраструктурата е необходима за една страна. Очевидно е, че има злоупотреби, лошо управление и измами, но това не отменя необходимостта от тези строежи. Как може една икономика да се развива без инфраструктура?

— Разбира се, че нетъргуемият сектор е важен — съгласи се Филипе. — Но не може да представлява основният икономически актив, нито да разклати държавния бюджет, както се случи в Португалия! Вместо да заложат на стоките за износ, управляващите решиха да излеят парите в бетон. Този сектор в икономиката се разрасна и привлече най-добрите заплати. За да отвърне на конкуренцията на нетъргуемия сектор, търгуемият трябваше да увеличи заплатите, което лиши продуктите от качество и ги направи по-непривлекателни от вносните. Това породи нещо невероятно: португалските стоки станаха по-малко търсени поради това, че са прекалено скъпи, при това не само от чуждите купувачи, но и от португалските потребители! Нима това ви се струва приемливо?

Алешандре не знаеше какво да каже.

— Наистина…

— Как реагираха управляващите, когато видяха какво се случва?

Зад волана Томаш сви рамене.

— Подсвиркваха си — каза Томаш с горчива усмивка. — И ако добре си спомням, обявиха големи инвестиции в икономиката, не беше ли така?

— Инвестиции в какво? В още благоустройство, още бетон, още нетъргуеми стоки! — Филипе се разсмя. — Гении! Истински таланти! Нашите управляващи бяха толкова добри, толкова добри, че весело ни поведоха към банкрут! Превърнаха нетъргуемия сектор в звездата на икономиката, потопиха там милиони и милиони евро, привлякоха най-кадърните, затиснаха страната ни под покривка от бетон! Магистрали, SCUT, стадиони… разсипване на пари!

— Но инженерите ни сега работят в Ангола и в други страни — отбеляза Алешандре. — По този начин те изнасят продукция, не е ли така?

— Нищо не изнасят! — отговори Филипе със саркастичен тон.