Джей Баркер - Сърца за изгаряне

Не беше едра жена. Всъщност направо си беше дребничка — към метър петдесет и осем, но прекарваше почти цялото си време във фитнеса на управлението. Бяха партньори от три години. За това време Фаустино бе чувал петима полицаи да се опитват да коментират ниския ѝ ръст и не след дълго бе виждал същите петима, повалени от нея без особени усилия часове след въпросния коментар. „Среща във фитнеса след края на смяната“ беше нещо, което не би искал да чуеш от устата ѝ. Тези думи се превърнаха в традиционна шегичка в управлението. За новоназначените полицаи бе само въпрос на време, преди да изтърват нещо за крехката ѝ физика, и много скоро се озоваваха на пода на фитнеса, гледайки към нея отгоре надолу, със звездички, танцуващи пред очите, докато се опитват да разберат какво, по дяволите, се е случило току-що. Баща ѝ навремето бе настоявал да се запише на таекуондо на осемгодишна възраст. Имаше черен колан и наскоро бе получила трети дан. Тренираше също джу-джуцу и практикуваше йога (за разпускане, казваше тя).

В едни далечни времена Фаустино си мислеше, че между двама им може да излезе нещо, но бързо разбра, че няма да стане. Той (както и останалите им колеги) я харесваше, тя също виждаше нещо в него, но прекарваха прекалено много време заедно, в резултат на което връзката им прерасна от взаимно привличане до нещо, което повече приличаше на отношенията между брат и сестра. В редките случаи, когато Фаустино излизаше с други жени (най-често срещнати в сайтове за запознанства), Фогел изучаваше всяка отблизо и предлагаше „непредубеденото“ си мнение — нито една не бе точната за него, но „като за малко“ ставаха. Не знаеше дали тя се среща с други мъже — никога не говореше по този въпрос, поне не с него. Фаустино нямаше нищо против.

— Дойдох малко след полунощ — каза той. — Не можах да спя. Ами ти? Какво правиш тук толкова рано?

Тя погледна към голямата бяла дъска на колелца до бюрото на Фаустино.

— 8 август е. Знам какво предстои. Не бих го пропуснала за нищо на света.

Дъската прекарваше по-голямата част от годината тикната в най-забутаното ъгълче на общото помещение на Полицейското управление на Питсбърг. Едната ѝ страна — онази, върху която бяха закачени изрезки, снимки и бележки — бе обърната към стената, а празната гледаше към полицаите. Повечето от детективите бяха твърде отскоро тук, за да знаят за какво става въпрос, затова я подминаваха. По-възрастните пък я бяха обявили за личен проект на Фаустино и също я подминаваха. В някакъв момент някой бе написал с червен тебешир най-отгоре „СТЕНАТА НА ЧУДАТОСТИТЕ НА ФАУСТИНО“, но с времето надписът бе поизбледнял.

— Искаш ли да ми припомниш подробностите?

— Сигурна ли си, че държиш да чуеш всичко отначало? Фогел кимна:

— Добре ще е да си освежим паметта. Все пак мина цяла година.

Фаустино стана, взе чашата си и отиде до кафе-машината до вратата, за да си налее нова порция. Кафето беше хладко и имаше отвратителен вкус, но въпреки това почувства как кофеинът нахлува във всяка клетка на тялото му още преди да стигне до бюрото си. Остави чашата и се приближи до дъската — шестнайсет мъртъвци за всичките тия години.

— Искаш ли да започна от най-скорошните случаи и да се връщам към по-старите, или обратното?

— Както прецениш. Фаустино изгледа дъската.

— Значи отзад напред, добре…

16 жертви. За всяка — снимка на трупа, за някои — и фотография на лицето, докато все още човекът е бил жив (необходимост, като се има предвид състоянието на телата при откриването им). Над всяка снимка беше написана датата. При най-старите бяха изписвали цялата — 8 август 1978 година, но от 1984-а насам почнаха да отбелязват само годината. Тъй като всички убийства бяха станали на 8 август, им се стори излишно да повтарят едно и също.

Фаустино, заедно с останалите, които не гледаха на този случай като на „Стената на чудатостите“, наричаше убийствата „осмоавгустовските“. Освен датата общото, което свързваше всички трупове, бе състоянието, в което бяха открити.

Фаустино посочи долния край на дъската, където бе последната засега жертва:

— Ардън Роял, двайсет и седем годишен мъж, открит зад контейнер за боклук в Ъпър Сейнт Клеър преди една година на днешната дата — 8 август 1991 година. Същото състояние като останалите. Без явен мотив, без веществени доказателства, които биха могли да бъдат от полза, събрани от местопрестъплението. Също като при другите, сме сигурни, че е бил убит някъде другаде и след това е бил захвърлен тук.