Джей Баркер - Сърца за изгаряне

— Точно така. Предполагаме, че нашият извършител е измъкнал портфейла, за да провери самоличността на жертвата. Той (или тя) не е докоснал парите в брой или кредитните карти. По всичко личи, че нищо не е взето.

— Много дързък ход — да пипа без ръкавици.

— Или се е паникьосал, или просто е тъп. Кой знае?

Фогел разгледа внимателно трите фотографии. Първата беше на портфейла — черна кожа, шофьорската книжка в отделенията вляво, една „Visa“ и няколко други карти отдясно, целият покрит с бял прашец за сваляне на отпечатъци. Намръщи се.

— Колко големи са били ръцете на Флак?

— Забеляза го и ти, а? — Той потупа по снимката. — По-големите отпечатъци са на Флак, а по-малките са онези, които не успяхме да открием в базата данни.

Фогел се замисли за миг, сетне погледна към другите фотографии — и двете бяха на отпечатъци от обувки върху мръсотията в уличката.

— Мислим, че са детски. Размер 35,5.

— Може и да са дамски.

— Да, може.

— Не може да го е извършило дете. Размер 35,5 — това ще рече колко? Десет? Единайсет години? Прекалено малко, за да премести труп като този. Колко тежеше Флак?

— Седемдесет и седем килограма.

— Определено не е дете. Дори аз не съм сигурна дали мога да поместя тяло, което тежи седемдесет и седем килограма.

Фогел заразлиства разпечатките. Шест съдържаха копия на касови бележки.

— Какви са тези?

— Явно е хапвал в закусвалнята отсреща. „Крендал“. Ходил е там няколко пъти седмично. Една от сервитьорките го разпозна на снимка, но не можа да ни каже нищо полезно. Бил тих, хранел се сам, винаги поръчвал сандвич с шунка и сирене, кока-кола и пържени картофи.

Фаустино затвори папката.

— В закусвалнята видях едно хлапе, Дънкан Белино. Преди това го бях забелязал и на местопрестъплението. Доста се изнерви, като почнах да го разпитвам. Имам усещането, че е открил трупа, опитал се е да отмъкне портфейла, но се е уплашил. Исках да изкарам съдебна заповед да му вземем отпечатъци, но съдията не подписа — нямало достатъчно основания. Възрастта му обаче пасва, както и размерът на обувките.

Фогел се облегна на стола.

— Това, друже, е задънена улица.

— Възможно е, но не обичам да оставям непроверени неща. Ако той е бил първият, озовал се на местопрестъплението, може да е огледал онзи, който е захвърлил Флак там. Хлапето беше хванато преди няколко години за някакво дребно нарушение, така че вече е в системата, но досието му е засекретено. Опитах се да получа достъп, за да сравня отпечатъците, но пак ударих на камък. Друг съдия, същият проблем — липса на солидно основание. Не мисля, че хлапето го е извършило, но интуицията ми подсказва, че знае нещо.

— Добре, с други думи — и в случая с Флак също няма веществени доказателства, които да използваме. — Тя кимна към дъската. — Разкажи ми за 1986 година.

Фаустино се приближи към дъската и посочи фотографията, над която бе изписано „1986“:

— Тя е най-възрастната ни жертва, за която имаме сведения. Четиресет и седем годишна цветнокожа жена. Няма полицейско досие. Била е касиерка в „К-Март“. Живеела сама. Тръгнала си от работа на 6 август. Обикновено се прибирала пеша. Това е и последният път, когато е била видяна. Открихме я на 8 август в Баптист Парк.

— Разполагаме ли с дата и час на смъртта?

Фаустино поклати глава:

— Патологът не успя да определи със сигурност. Заради състоянието на труповете. Заяви ми, че може само да гадае. Нито един от обичайните маркери не върши работа.

— С други думи, липсвала е поне два дни. Извършителят може да ги държи живи известно време. Има ли данни за сексуално посегателство?

— Патологът не смята така, но и за това не можел да бъде сигурен. Важното в случая е, че имаме доста широк спектър от жертви — различни възрасти, различни раси, и от двата пола… Престъпленията на сексуална основа обикновено се придържат към определен типаж, предпочитан от извършителя. От онова, което знам, Флак е бил единственият сексуален маниак по въпросното дело.

— И на всичкото отгоре е жертва.

— Жертва е.

Фаустино посочи към още три снимки върху дъската:

— 1985, 1984 и 1983 година. През 1985-а и 1983-та са мъже, през 1984-та — жена. Нито един не е идентифициран. Всички извадени от река Охайо, на разстояние от три до шестнайсет километра от града. Всички голи. Единствено състоянието, в което бяха открити, ги свързва с този случай, нищо друго.

— 1982-ра изглежда много малка — отбеляза Фогел.

Фаустино хвърли бърз поглед към снимката на дребното телце — почерняло, съсухрено и сбръчкано — до фотографията на усмихващо се детенце.