Джей Баркер - Сърца за изгаряне

Връщаме се на 1990 година — имаме Тама Крийг, шестнайсетгодишна, от бандата „Саут Сайд Бандите“. Няколко предишни ареста — повечето за дребни провинения. Според мен — хлапе, което се опитва да си намери място в живота при крайно лоши обстоятелства. Майка ѝ твърди, че оценките ѝ били добри, преди да я изключат от гимназията. Проверих — главно четворки и тройки, но все пак е минавала от клас в клас. Открита зад „Бъргър Кинг“ в центъра. — Млъкна и огледа снимката от местопрестъплението — трупа ѝ, проснат на земята, невъзможен за разпознаване, — след което се прехвърли на следващите две: — 1989 и 1988 година — двама мъже, и двамата неидентифицирани. Този от 1989-а бе захвърлен зад някакъв склад, а другият, от 1988-а — оставен на тротоара до „Три Ривър Стейдиъм“, завит с одеяло. Останал така два дни, преди някой да осъзнае, че това не е поредният бездомник, който спи на улицата.

— Били ли са ограбени? — попита Фогел.

Фаустино поклати глава:

— Не мисля. Въпреки че портфейлите им липсваха… ако са ги носили у себе си. Открихме обаче портфейлите на повечето жертви — вътре имаше пари в брой, така че мотивът със сигурност не е обир. Възможно е някой да е отмъкнал портфейлите, след като труповете са били захвърлени, но не смятам, че има човек, способен на такава дързост. Дори бегъл поглед върху състоянието на телата е достатъчен, за да си плюеш на петите.

— Разкажи ми за причините за смъртта.

Фаустино въздъхна. Очите му се местеха от снимка на снимка.

— На пръв поглед всички изглеждат ужасяващо обгорени. Все едно са били залети с бензин и подпалени.

— Но причината не е огън, нали?

— Не. Изглеждат обгорели, но патологът е сто процента убеден, че не това е причината за смъртта. Белези като от изгорено покриват всеки квадратен сантиметър от телата им, дори между пръстите на ръцете и краката, езиците им, вътрешните им органи… всяка клетка е била грижливо разрушена от това , каквото и да е било то. Дрехите им обаче са непокътнати.

Фогел отпи от кафето си.

— Облечени с нови дрехи след смъртта?

Фаустино отново поклати глава:

— Докосвал съм ги. Кожата им бе напълно изсушена. При най-лекия натиск се напукваше и започваше да се лющи. Вятърът отнасяше частиците. Причинихме им значителни увреждания само докато ги приберем в чувалите. Няма начин някой да е сторил това и после да е навлякъл нови дрехи върху труповете. Просто няма начин. Главата си залагам, че са умрели в тези дрехи. Каквото и да се е случило, е започнало отвътре навън, на клетъчно ниво.

— Чувала съм някои от момчетата да подхвърлят, че било спонтанно самозапалване.

Фаустино се приближи до бюрото си, отпи от кафето, намръщи се и остави чашата.

— В началото проучвах и тази възможност. Преровил съм куп източници. Не вярвах на тези простотии, но открих доказателства, които потвърждават, че подобен феномен съществува. Дори има и видеозаписи — хора, които се нагорещяват адски отвътре навън, плувват в пот и накрая избухват в пламъци. Изглежда, винаги започва от устата — първо оттам почва да излиза пушек, чак после следват носът и ушите. Луда история. Но не с това си имаме работа в момента.

— Откъде си сигурен?

— Във всички случаи на спонтанно самозапалване огънят се разпростира. Дрехите изгарят напълно. Много от самозапалилите се подпалват и предмети около тях. Случва се толкова бързо, че изгарянето обикновено е ограничено, но винаги има следи от някакъв вид външни увреждания. А при нито един от тези случаи няма нещо подобно.

Фогел кимна към дъската:

— 1987 година. Анди Олин Флак. Този го помня — беше по всички медии навремето.

Фаустино се върна до дъската и почука по двете снимки на Флак — преди и след.

— Трийсет и три годишен, от Бетел Парк. Перверзник от класа. Намерихме купища детска порнография у тях. Открит на няколко мили от дома си, в уличка до Браунсвил. Едно от малкото местопрестъпления, където все пак успяхме да открием някаква улика.

— Каква?

Фаустино се приближи до бюрото си, отвори масивното метално чекмедже отляво и взе да рови вътре. Откри една средно голяма светложълтеникава папка, измъкна я и я разтвори върху бюрото си. Вътре нямаше кой знае какво — десетина разпечатани страници и няколко фотографии, прикрепени с кламер. Разгледа снимките за секунда, после плъзна папката към Фогел.

— Този тип имаше портфейл, от който успяхме да свалим отпечатъци, които определено не бяха негови.

— Но не са били в системата?