Джей Баркер - Сърца за изгаряне

Пресегнах се и взех револвера от ръката му. Беше по-тежък, отколкото си спомнях — може би защото се бяхме упражнявали, когато не беше зареден. Треперех, но Дънк не каза нищо. Пъхнах револвера в джоба на якето си.

Дънк приглади дрехата, след което отново я надипли, за да не си личи къде е оръжието.

— Сигурен ли си, че не ни искаш там за подкрепа?

Уили трябваше вече да е дошъл, но закъсняваше. По-рано това лято бе започнал работа в автомивка „Меджик Майк“ на Валадиум Драйв, а в дни като този всички оставаха да работят извънредно.

Поклатих глава:

— Те ще разберат.

Все още сънувах кошмари за случилото се миналото лято.

Ръмженето на двигателя. Удара.

Казах на Леля Джо, че някой ми е откраднал колелото от училище. Купих старото на Уили — черен ВМП със сребърни ленти. Не толкова яко като на Дънк, но въпреки всичко по-добро от предишното ми. Можеше да си позволя и чисто ново. Пликовете продължаваха да пристигат всеки месец и имах скътани над шестнайсет хиляди долара. Но не си купих ново. И старото на Уили вършеше работа.

И така, на 8 август 1989 година, вторник, подкарах новия си велосипед втора ръка във вечерната жега, подминах портите на гробището, оставих колелото в тревата до гробниците, повървях до пейката и седнах. Гърдите, гърбът и ръцете ми бяха плувнали в пот под дебелото кожено яке с револвер във вътрешния джоб. Седях там и чаках. Когато стана шест часът, продължих да чакам. Когато мина седем, започнах да се чудя дали Дънк и Уили не са ме проследили и не са се скрили зад дърветата, като по този начин са подплашили Стела и останалите. Когато се обърнах обаче, не забелязах никого. Стана осем, а единствените двама души, които видях, бяха възрастна двойка, долу под хълма, на петдесетина метра от мен, които поставяха цветя на някакъв гроб. Когато наближи девет и слънцето се бе скрило преди половин час, аз станах, върнах се при велосипеда си и се прибрах у дома, където Дънк и Уили чакаха нетърпеливо. И където бяха чакали през цялото време.

1990 година бе белязана с излизането на Нелсън Ман-дела от затвора, появата на фърби 10 10 Furby е американска електронна роботизирана играчка, наподобяваща хамстер или бухал. Според официалния сайт на продукта обаче играчката е пусната на пазара през 1998 година, а не през 1990-а. — Бел.прев. и откриването в Южна Дакота на най-запазения скелет на тиранозавър рекс досега. Палеонтолозите го нарекоха Сю. Дните ми бяха запълнени с мисли за Стела. Запълвах скицник след скицник с образа ѝ — бях разбрал, че рисуването е единственият начин да я изтрия от съзнанието си, дори и за кратко. Продължавах да сънувам онзи сън и се вманиачих да разбера нещо повече за кашона, който баща ми бе връчил на Леля Джо. Обърнах апартамента с главата надолу. Дори попитах Леля Джо веднъж за него и тя отговори, цитирам: „Баща ти беше толкова себично лайно, че не би ми дал да пипна и грип от неговия, ако е болен. Не знам нищо за никакъв кашон.“

И тази година Стела не дойде на гробището. Реших, че следващата година ще оставя револвера у дома. Може би някак си бяха разбрали за него.

През 1991 година дойде смъртта на Фреди Меркюри, стартът на операция „Пустинна буря“ с нахлуването на войски в Кувейт, а Борис Елцин стана първият демократично избран президент на Русия. Появи се нещо, наречено „интернет“ — казаха ни, че ще промени света. Леля Джо заяви, че това ще е просто нов начин, по който перверзниците ще се снабдяват с порно.

И тази година — ни следа от Стела.

Нямаше да видя Стела Нетълтън чак до август 1992 година.

Запис в дневника 08/08/1992

Интервю с д-р Хелън Дъргин.

Обект „Д“ изглежда раздразнен, но контролира емоционалното си състояние.

Аудио/Видеозапис:

— Искам да я видя.

— Знаеш как става. Правиш онова, което искаме от теб, след това ти разрешаваме да я видиш. Такова е правилото.

— Още едно телефонно обаждане?

— Още едно телефонно обаждане.

— Телефонните обаждания могат да бъдат проследени, Док. Може би трябва да ме заведете на място този път.

— Знаеш, че не можем.

— Тогава доведете човека тук. Искам да видя лицето му, когато го правя. Този път мъж или жена ще бъде?

— Има ли значение?

— Не, просто съм любопитен.