Джей Баркер - Сърца за изгаряне

Мислите препускаха в главата ми.

— Знаеха, че нещо не е наред. Нямам идея как, но са разбрали, че не съм сам. Изобщо не слязоха от джиповете. Като че ли дойдоха дотук, за да ми покажат, че знаят, че съм замислил нещо, след което си тръгнаха. Когато разбраха, че се мъча да ги последвам, ме спряха. Все едно съм нарушил правилата или нещо такова.

— Да де, ама ние не знаем какви са правилата — обади се Уили.

— И именно затова ни трябва нов план — отсече Дънк.

Кимнах към Уили и се обърнах отново към Дънк:

— Колко от цялата история си му разказал?

Дънк сви рамене и отпи глътка бира:

— Всичко. Докато ти беше в банята. Нужен ни е, не може да го държим в неизвестност.

Не познавах Уили кой знае колко добре и нямах представа дали можем да му се доверим.

— Не трябва да казваш на никого.

— Няма. Заклевам се. Пък и без това никой няма да ми повярва.

Отпих от колата. Недокоснатата ми бира започваше да се „поти“.

— Как са разбрали, че нещо не е наред? — попита Дънк. — Какво ни е издало?

— Може би са ни видели — предположи Уили.

Дънк поклати глава:

— Деца на велосипеди — нищо чак толкова подозрително.

— Мисля, че радиостанциите — казах аз. Дънк се намръщи:

— Видели са уоки-токито ти ли?

— Не, но мисля, че го чуха. Всеки път, когато джиповете се приближаваха, радиото ми се прецакваше. Преди съм забелязвал, че когато се приближат, сигналът на уокмена ми се усилва. Днес пък всички загубихме връзка, въпреки че бяхме в обхват. Все едно нещо с по-силен сигнал се намеси.

— Какво например? Предавател в някой от джиповете?

Смачках кенчето.

— Нямам представа. Предавател, приемател, някакво радио-нещо-си в някой от джиповете…

— Значи следващата година отиваме без уоки-токита — заяви Уили.

Погледнах го право в очите:

— Следващата година отивам сам. Иначе пак ще разберат.

— Съгласен съм. Ето защо ти трябва това. — Дънк плъзна револвера по масата към мен.

— Няма да стрелям по никого!

— За защита — продължи Дънк. — Дръж го у себе си, в случай че решат да довършат онова, което започнаха днес. Слагаш си го в джоба и ги чакаш на пейката. — Той отпи от бирата си. — Ако трябва, насочваш дулото към Стела. Този път няма да се измъкнат без отговори. Вече ти контролираш положението.

— И те имат оръжия. И то доста по-големи.

— Да не ти пука. Ако насочиш оръжието към Стела, няма да рискуват да стрелят по теб. — Дънк допи бирата, смачка кутийката и я метна в препълненото кошче за боклук в ъгъла. — Този път ще получиш отговори.

Гледах револвера безмълвно. После се пресегнах и взех бирата. Мехурчетата опариха носа ми. Вкусът не ми хареса. Никак. Е, поне този — първи — път.

Запис в дневника 08/08/1989

Обект „Д“ в рамките на очакваните параметри

Аудио/Видеозапис:

— Колко е часът?

— А-а-ами… три и дванайсет.

— Хлапето спи ли?

Уорън смъква броя на списание „Ролинг Стоун“.

— Знаеш ли, че Мадона не си бръсне подмишниците?

— И аз не ги бръсна.

— Ти си една космата шибана маймуна. Тя не е. Странно е, когато жена не се бръсне.

— В Европа също не го правят.

— Ето защо живея в добрите стари Съединени американски щати.

— Това ми прилича на двоен стандарт.

Уорън се зачита отново в списанието.

— Чудя се дали си бръсне краката.

— Сигурен съм, че си бръсне краката. Живеем в цивилизовано общество. Ако Мадона не си бръсне краката, по-добре да се връщаме в пещерите и да ловуваме бизони, за да си осигурим вечерята.

Уорън отново смъква списанието.

— Сега пък огладнях заради теб.

— Хлапето спи ли? — пита Карл отново.

— Не мога да ти кажа. Прекалено е тъмно там. Защо?

— Искаш ли да видиш нещо страховито?

Карл се пресяга през контролното табло и щраква превключвателя „Закъснение“ на позиция „изключено“.

Уорън изтърва списанието и почти се изтърсва от стола си, докато подскача и бута превключвателя обратно.

— Какво, да те шибат, правиш, Карл?

— Няма значение. Не и ако спи.

— Не ме интересува дали е овързан като свиня, облепен с монтажно тиксо, с белезници или носи оная негова маска! Не пипай превключвателя! Никога!

Карл се пресяга и пак щраква превключвателя.

Уорън отново го включва рязко.

— Ако още веднъж го направиш, ще те пребия! Карл вдига ръце:

— Добре де! Добре! Предавам се. Просто се опитвам да пооживя нещата тук. Умирам от скука.

— Предлагам ти да се съсредоточиш върху хоби, което не включва двама ни мъртви.