Джей Баркер - Сърца за изгаряне

— Най-младата ни жертва. Шестгодишната Ребека Полман. Отвлечена от „Монроувил Мол“ на 2 август и захвърлена зад контейнер за боклук до ресторант „ИйТ’н Парк“ в Уест Мифлин на 8 август.

— Същия мол, където са снимали „Зората на мъртвите“?

— Да.

— Зловещо.

— Майка ѝ пазарувала в „Сиърс“, разглеждала дрехи, а Ребека искала да хвърли едно оченце на играчките отсреща така, че майка ѝ да я вижда постоянно. Имаме десетина минути, през които местоположението ѝ е неизвестно, затова мислим, че именно тогава е отвлечена. Повечето магазини поставят детската секция най-навътре в помещението поради две причини. Първо, децата завличат родителите си там, така че минават покрай възможно най-много стоки и е твърде възможно да направят някоя импулсивна покупка. Второ, за да са най-далеч от изходите, тъй като повечето деца биват отвличани именно от щандовете с играчки. По този начин охраната на магазина разполага с повече време да реагира, преди похитителят да се измъкне. Когато Ребека е била отвлечена, никой не е забелязал нищо. Просто е изчезнала.

Той порови отново в чекмеджето, измъкна друга папка и я разтвори на бюрото. В нея имаше зърнеста снимка формат А4. Подаде я на Фогел:

— Охранителните камери в мола не са уловили нищо, което да си струва вниманието, но успяхме да изкараме ето тази фотография от паркинга.

Фогел огледа снимката и се намръщи:

— Какво, да му се не види, е това?

— Четирима възрастни. Жени, доколкото можем да преценим, заради дългите коси. Не можем да твърдим със сигурност обаче.

— Август е, нали? Защо тогава носят палта?

— И на нас ни направи впечатление от самото начало. Четири еднакви палта. Бели тренчкоти. — Той се приближи и посочи с пръст нещо в средата на снимката. — Какво виждаш тук?

Фогел се наведе по-близо. Отне ѝ само миг:

— Прилича ми на дете, което върви между тях.

— Майка ѝ разпозна тениската. Това е Ребека.

— Ако си на шест годинки и четирима възрастни ти кажат да тръгнеш с тях, вероятно ще ги послушаш, нали? Сигурно не е направила сцена.

— Дори и да е направила, никой не е забелязал. Но, да, права си — бас ловя, че са ѝ казали, че майка ѝ я търси, че ще я заведат при нея… и просто са си я отвели най-спокойно.

— Камерата не е ли запечатала превозното им средство? — попита Фогел.

— Единственото, с което разполагам, е тази снимка. Когато за пръв път започвах да сглобявам парченцата от пъзела, опитах да изровя записите от склада. Оказаха се изгубени. Изчезнали от склада с веществени доказателства. Предположих, че друга камера може да е заснела возилото или пък по-ранен запис да показва как тези четирите влизат… но без да ги открием, никога няма да разберем.

Фогел очерта контурите на четирите силуета с пръст.

— Ако всички убийства са свързани, значи имаме поне четирима извършители, не един. Четирите еднакви палта сочат към някакъв култ или нещо такова. Като вземем предвид състоянието на труповете, не е трудно да си го представим. Убийствата се точат доста дълъг период от време — това също потвърждава теорията за култ… може би различни извършители, всеки от които трябва да извърши едно и също нещо.

Фаустино кимна. От години в главата му се въртеше подобна идея.

— Ребека е открита в контейнер за боклук. 8 август 1982 година.

Двамата замълчаха, всеки потънал в собствените си мисли. Всяка смърт беше ужасна, но видът на убито малко момиченце винаги действаше на Фаустино разтърсващо. Изражението на Фогел му подсказа, че и тя е потресена.

След около минута той се прокашля и отново пристъпи към дъската.

— 1981 година, неидентифициран мъж. 1980 година, неидентифициран мъж. 1979 година, неидентифицирана жена. — Труповете на снимките изглеждаха абсолютно еднакво: почерняла, съсухрена кожа, станала почти на прах, обгорени, но с непокътнати дрехи. — Съмнява ме, че ще успеем да ги разпознаем, като се имат предвид изминалите години. Освен ако не хванем онзи, който им е причинил това.

Фогел стана и се доближи до дъската:

— Какво се е случило през 1978 година?

— Според мен — първият (и съответно най-ужасният) случай. Три трупа през тази година. Само мъже. — Той посочи снимката в средата. — Този тук е имал метална пластина в главата заради нараняване, получено във Виетнам. Патологът го идентифицира по серийния ѝ номер. Двайсет и четири годишен, на име Калвин Гърни. Върнал се от Виетнам през 1975 година, нееднократно залавян за дребни престъпления — скитничество, кражби от магазини… Не разполагаме с кой знае колко информация за него. Другите две тела не бяха идентифицирани. Там, където ги открихме, беше истинска касапница. Местопрестъплението беше тотално различно от всички останали. Мисля, че тук е нашата „кота нула“.