Джей Баркер - Сърца за изгаряне

— Проповедника. Никой не ме нарича Далтън — отвърна той, все още впил поглед в мъртвеца между нас.

— Ако това не е баща ми, то кой е тогава?

Разнесе се женски писък.

Силен.

Отвън.

— Мамка му, това е Ками! — изруга Проповедника, като се изправяше на крака.

— Ками Брадъртън е тук?

— Докарах ги с дъщеря ѝ от Калифорния — изкрещя той, докато тичаше към вратата. Отново бе извадил пистолета си.

Преди да го последвам, се огледах набързо. Дюи Хобсън не се виждаше никъде из къщата.

— Дюи, не! — креснах аз, като изскочих от входната врата.

Той не ме чу. Юмрукът му се стрелна към предното дясно стъкло на понтиака и го строши на парчета. Сграбчи жената, която седеше вътре, за яката на дънковото ѝ яке и я задърпа навън. По сцепените му кокалчета се стичаше кръв.

Проповедника стигна до него пръв.

Хобсън тъкмо бе измъкнал жената, която можех само да предполагам, че е Ками Брадъртън, наполовина през прозореца на колата, когато Проповедника се стовари върху него. Двамата паднаха на земята. Главата на Хобсън издрънча върху бетона. Това би следвало да го прати в безсъзнание, но успя само да го замае леко. Той удари с разтворени длани ушите на Проповедника, след което опита да го изрита в слабините. Ритникът обаче уцели Проповедника в бедрото.

Хобсън се извъртя, някак си успя да допре и двата си крака на земята и се изтласка нагоре. Проповедника тъкмо замахваше, но движението го изкара от равновесие. Хобсън използва момента, за да се претърколи и да се озове върху Далтън. Ръцете му стиснаха Проповедника за врата и започнаха да го душат.

Сграбчих Хобсън около кръста и се опитах да го издърпам, но той отказваше да разхлаби хватката си. Ръцете му бяха като стомана.

В разгара на цялата бъркотия Ками успя да се измъкне от колата, стиснала пушка помпа. Вкара патрон в цевта и насочи дулото към главата на Хобсън.

Дюи извърна поглед, за да види откъде идва звукът. Когато зърна Ками, пусна Проповедника, отърси се от мен и се втурна към нея. Ако не бях го уловил за крака, щеше направо да я помете, но вместо това загуби равновесие и се строполи на бетона.

— Какво правя тук, Проповедник? — Ками отстъпи, все още насочила пушката към Хобсън.

— Застреляй го! — Проповедника се опита да изкрещи, но думите излязоха от устата му като дрезгав шепот, тъй като гърлото му все още се бореше за глътка въздух.

Дръпнах Хобсън назад и сграбчих и другия му крак.

— Той не разбира! Дейвид му направи нещо!

Нямах представа дали Ками познава Дейвид Пикфорд, но със сигурност познаваше Дюи Хобсън и мисля, че това бе единственото, което я възпря да не дръпне спусъка. Тя извъртя пушката и стовари приклада върху слепоочието му — два удара, бързи и силни. Той се отпусна на земята в безсъзнание.

Проповедника се изправи, разтърквайки нараненото си гърло.

— Вкарайте го вътре. Трябва да го вържем.

От задната седалка на понтиака надигна глава малко момиченце с дълга руса коса и сини очи.

Фогел поклати глава и закрачи към вратата в дъното на голямото бяло помещение. Беше заключена. Задумка по нея с юмрук:

— Отворете незабавно!

Рецепционистката отново говореше по телефона, наведена над бюрото си.

Фогел започна да набира случайни номера на цифровата клавиатура.

Светна червен светодиод и панелът избръмча.

Тя заудря по вратата, докато диодът изгасна, после продължи да въвежда най-различни номера.

Когато панелът избръмча за четвърти път, тя изруга с половин уста и се върна на рецепцията.

Блондинката вдигна очи към нея и се усмихна:

— Мога ли да ви помогна?

— Не знам какви игрички играете, но в момента пречите на текущо разследване на убийство и сте на косъм да бъдете арестувана за възпрепятстване на правосъдието.

Рецепционистката килна глава и се намръщи:

— Някой е бил убит ли?

На Фогел ѝ писна. Тя заобиколи бюрото и извади белезниците от задния си джоб:

— Изправете се и се обърнете. Арестувана сте.

В срещуположния край една врата се отвори и от нея излезе мъж, минал петдесетте, със строг бял костюм.

— Моля, елате с мен.

Открих въже в гаража.

Освен това открих и бял „Шеви Събърбан“.

Когато казах на Проповедника за джипа, той впи очи в мъртвия на пода до спящата Стела. Ками, която все още държеше пушката насочена към Хобсън, проследи погледа му и забеляза момичето.

— Това тя ли е?

— Аха. А гаджето ѝ — този младеж тук — е Джак Тач.

— Хлапето на Еди и Кейти?