Джей Баркер - Сърца за изгаряне

— Довиждане, Стак.

Той отвърна нещо, но тя не чу точно какво. Дори с две чертички обхватът беше лош. Забеляза, че и батерията пада. „Тези неща никога няма да заменят добрата стара стационарна линия“, помисли си Фогел, преди да изключи нокията и да я пусне обратно в чантата си.

Поиска сметката, остави пари върху масата и пристъпи обратно навън в онази пещ, която представляваше Невада през лятото.

Забеляза пурпурния неонов знак на хоризонта още преди да види нисичката сграда до Магистрала 118 на около пет километра от Фалън. Беше минала покрай някакъв забутан мотел преди километър-два, но освен него наоколо не се виждаше нищо друго. Предполагаше, че дори в градчета като Фалън е разумно подобни места да са извън границите на самото населено място. А с военна база толкова близо такива места не можеше да няма.

Големият пурпурен неонов знак приканваше посетителите да завият, за да слязат от магистралата и да стигнат до Клуб за джентълмени „Майк“. Тя се нареди на опашката от коли. Щом влезе в паркинга, служителите, облечени със смокинги, се опитаха да я насочат към момчетата, които паркираха колите на гостите. Тя обаче предпочете да ги заобиколи и да се насочи към гърба на сградата. Ако се наложеше да тръгне бързо, искаше ключовете да са ѝ подръка, а самото возило да е спряно на удобно място.

Преоблече се в джинси и бял потник и последва върволицата мъже в униформи към предната част на сградата. Климатиците сигурно работеха с пълна сила, понеже температурата падна с поне двайсетина градуса в мига, в който премина през двойната врата. Зачуди се дали да не се върне до колата и да облече нещо с ръкави, след което се отказа — не мислеше да стои чак толкова дълго.

Според табелите за вход се плащаха двайсет долара, но очевидно това се отнасяше само за мъжете — дадоха ѝ ваучери за десет безплатни питиета и я поканиха да влезе, без да ѝ искат пари. Вътре спря и се огледа, за да даде на очите си възможност да се нагодят към слабата светлина. От невидими високоговорители гърмеше „Walk This Way“ на „Аеросмит“. Най-различни лазери прорязваха завесата на мрака и се плъзгаха над множество подиуми и десетки маси, разпръснати навсякъде. Мястото изглеждаше по-обширно отвътре, отколкото ѝ се бе сторило от паркинга. На всяка от сцените, на повечето от масите, както и сред посетителите имаше красиви жени в различна степен на разсъбличане. Някои бяха напълно голи, други носеха оскъдни бански костюми или бельо. Имаше и няколко клиентки, но Фогел се почувства изключително не на място.

Мъжете заемаха цялото свободно пространство. Около две трети от тях носеха униформи. Други бяха цивилни. Имаше и неколцина с официални костюми — Фогел предположи, че са от охраната. Тя се добра до бара и си поръча водка със сок от червена боровинка. Барманът ѝ подаде питието и ѝ махна да си задържи ваучера. Тя го прибра в дамската си чанта и заоглежда тълпата. Някои столове и маси бяха разположени около подиумите, но повечето бяха закътани в малки ниши и скрити зад стени, несъмнено, за да бъде осигурено някакво уединение. То обаче беше илюзорно — когато Фогел огледа тавана, видя навсякъде камери, всяка с инфрачервени сензори, за да осигурява видимост и в мрака. Някой някъде наблюдаваше всичко.

Диджеят прикани Хевън да се яви на главната сцена и анонсира, че Тори и няколко от нейните приятелки ще бъдат в салона с шампанското. „Аеросмит“ бяха сменени от „Гънс ен’ Роузис“ и тяхната „Sweet Child O’ Mine“ . Вляво от Фогел трима мъже обръщаха шотове и се надвикваха през музиката.

С питие в ръка Фогел се запровира през тълпата. Някои от жените ѝ се усмихнаха, други безсрамно я огледаха, някои от мъжете — също. Никога досега не бе изпитвала толкова силно желание да се изкъпе.

Откри Джак Тач на масата в най-отдалечения ъгъл, между стена от фалшиви цветя от едната страна и коридор, който водеше към гримьорните на момичетата — от другата. Позна го с доста усилия — косата му беше рошава, не се бе бръснал от дни, може би от седмици. Бяха минали години, откакто го видя за последно, и очевидно въпросните години не бяха му спестили нищо. Въпреки че имаше прекрасна гледка към един от подиумите, не гледаше високото русо момиче, усукано около месинговия пилон. Вместо това бе впил поглед в чашата, приютила се между пръстите му.

Фогел се приближи и остави питието си на масата.

— Имаш ли нещо против да седна?

Отначало не я погледна изобщо, затова тя повтори въпроса си, като предположи, че от силната музика не я е чул. Когато най-сетне вдигна поглед, очите му не изразяваха учудването, което тя очакваше. Изглеждаше тъжен и унил. Ако не беше пиян, то със сигурност поне се бе постарал доста.