Джей Баркер - Сърца за изгаряне

Във Фалън беше различно. Усещането за нея нарастваше, вместо да намалява. Не само че беше тук, но и се бе задържала седмица, може би и повече. Дънк не бе споменавал подробности, не знам дали знаеше чак толкова, но можех да го усетя . Да усетя нея.

Когато свивах от Магистрала 118.

Когато спирах на паркинга на Клуб за джентълмени „Майк“.

Знаех , че е вътре.

Не изпитвах ни най-малко съмнение.

Бях мярнал една бяла кола на паркинга — „Нисан“, но видях как от нея слезе момиче с прилепнали дънки и черен потник, та бях сигурен, че не е част от хората в бяло. Не бях забелязал никой от тях, когато пристигнах във Фалън, но започваха да се събират. Усещах и тях.

В онази първа нощ, когато Стела излезе на сцената под името Грейс, едва се сдържах да не стана и да не отида при нея. Вместо това седях и я наблюдавах. Беше ослепителна. Тогава още не бях разбрал защо е тук, но подозирах, че клубове като този позволяват приток на пари в брой и същевременно възможност да живееш извън мрежата. Бе вярно само отчасти. Беше, преди да я видя да танцува за него.

Вчера узнах, че името му е Лео Синьорели. Няколко часа по-късно, след като се чух с Дънк, разбрах и кой е той.

Лео Синьорели бе собственикът на Клуб за джентълмени „Майк“.

Освен това държеше и шест бордея в околността. В Невада бе законно, но условията при Лео бяха мизерни. Много от момичетата биваха докарвани нелегално от цял свят и принуждавани да проституират срещу мижаво или никакво заплащане, в замяна на дълга, който бяха натрупали към Синьорели, когато ги бе довел тук.

Лео Синьорели бил отговорен за смъртта на поне четири от тези момичета. Обичал да ги души, докато прави секс с тях. Най-младата била само на четиринайсет. Дънк каза, че полицаите много добре знаели всичко, но си затваряли очите, понеже им плащал.

В първата ми нощ в клуба Лео Синьорели седна на една маса до сцената броени минути преди Стела да се появи. Остана също толкова запленен от нея, колкото и всички мъже в заведението. Миналата нощ ѝ донесе една-единствена червена роза и я остави на ъгъла на подиума, когато тя започна да танцува. Стела го погледна за частица от секундата, но беше достатъчно — този човек, също като мен, също като всички останали тук, не можеше да извърне поглед. Днес също ѝ бе донесъл роза — отново червена. Остави я на сцената. Този път Стела не само го погледна, но и му се усмихна.

О, как се сви душата ми при тази усмивка!

Лео Синьорели доста приличаше на мен. Същата коса, същото телосложение. Но тя се усмихна на него, не на мен и въпреки че ми се искаше да скоча и да отида при нея, не го сторих.

Можех само да гледам.

Можех само да гледам как танцува, понеже очевидно танцуваше за него.

На подиума Стела се улови за месинговия пилон и се завъртя около него без усилие. Въпреки че бе облечена с онази риза, беше я разкопчала толкова, че да се виждат отчасти гърдите ѝ. Някак си това бе доста по-примамващо, отколкото гледката на десетките момичета в клуба, които бяха още по-леко облечени или съвсем голи. Очевидно и другите мъже го усетиха, понеже започнаха да се приближават към сцената с банкноти в ръка.

По-голямата част от момичетата носеха жартиери и мъжете пъхаха парите в тях, като гледаха ръцете им да се задържат доста по-продължително време по телата им, отколкото бе необходимо. Стела не носеше жартиер. Изобщо не се приближи до края на сцената. Оставаше извън досега им, затова се виждаха принудени да хвърлят парите на пода в краката ѝ. Това обаче изобщо не ги притесняваше. Още преди Аланис Морисет да довърши първия куплет, вече се бе насъбрала порядъчна купчина.

Стела гледаше единствено и само към него, към Лео Синьорели, все едно в клуба нямаше друга жива душа.

Толкова исках да погледне към мен, дори да е само за миг.

В един момент тя се облегна на пилона и просто се приплъзна към пода. Дългите ѝ крака бяха присвити под тялото ѝ. Тъмните ѝ очи не се отделяха от него. До алените ѝ устни бе притиснат един-единствен пръст. Погледът, който му хвърли, бе достатъчен, за да го накара да се облегне назад в стола. Страните му горяха. Не бях забелязал колко е притихнал клубът, докато не свърши песента. Наоколо цареше пълна тишина. Всички очи бяха впити в нея.

Когато Стела напусна сцената, мина покрай Лео Синьорели. Той посегна към разголената плът на бедрото ѝ, но ръката ѝ, облечена в ръкавица, го спря, преди да я докосне. Тя се изкикоти закачливо и кимна към надписа на стената: