Джей Баркер - Сърца за изгаряне

Наех си стая в „Олдийн Мотър Лодж“ отсреща. Мотелът беше пълна развалина, от най-добрите му времена бяха изминали поне двайсетина години, отчаяно се нуждаеше от пребоядисване. Едрият мъж с омазнена коса на рецепцията ми разреши да платя трийсет и деветте долара за стаята в брой и не ми поиска документ за самоличност. Даде ми ключовете за стая 23 и каза, че се намирала в дъното. Паркирах хондата отзад, за да не се вижда от пътя.

Стаята миришеше на престояли лимони. Стените бяха покрити с евтина тъмна ламперия, от която висяха закачени накриво репродукции на картини, изобразяващи древни кораби. Килимът бе мъхест, жълт, с кафяви и оранжеви нюанси, доста поизтъркан край вратата. Бележка, закачена над телевизора, обещаваше безплатно НВО, но пукнатината върху деветнайсетинчовия кинескоп слагаше край на надеждите. Банята нямаше врата, а тоалетната изглеждаше така, сякаш не е чистена, откак Джими Картър беше президент.

Седнах на леглото, обгърнах с ръце главата си, която щеше да се пръсне, и се зачудих какво, по дяволите, правя.

По някое време съблякох мръсните си дрехи и се изкъпах. Сигурно съм стоял под душа поне час, докато смрадта на гробището и мръсотията от последните трийсет и шест часа се изтече в канализацията. Подсуших се и облякох последните си чисти дрехи.

Щеше да се наложи или да се прибера у дома, или да си купя нови. Все още не бях решил кое от двете ще направя.

Бутилката „Джеймисън“ ме гледаше от нощното шкафче. Посегнах към нея, след което внезапно промених решението си. Майната му. Не сега.

Седнах на леглото, издишах шумно и придърпах по-близо двете книги, които бях извадил от гроба на баща си.

В най-горното чекмедже на нощното шкафче открих Библия, хартия с логото на „Олдийн Мотър Лодж“ и евтина химикалка. Измъкнах хартията и химикалката и се зарових из годишника на Държавния университет в Пенсилвания. Съставих набързо списък от всички оградени имена:

Пърла Бейхам

Ками Брадъртън

Жаклин Брийс

Джефри Далтън

Гарет Дотс

Кейтлин Гарджъри

Пенелъпи Модлин

Ричард Нетълтън

Кийт Пикфорд

Ема Такет

Едуард Тач

Лестър Уулфорд

Елфрида Лийч

Нарисувах стрелки, свързващи имената на майка ми и баща ми, след което направих същото при родителите на Стела.

Взирах се в този списък поне час.

Бутилката „Джеймисън“ стоеше върху нощното шкафче.

Ако се върнех в апартамента, Уили щеше да ме чака там. Като се имат предвид последните събития — сигурно и Матео. Вероятно щеше да се е метнал на колата си и вече да е дошъл. Може би щях да заваря у дома и полицията.

Също и хората в бяло.

Ето там ще ти хванат следите отново , прошепна съзнанието ми. Ако изобщо са ги губили .

Сесил Дреър ме видя на вратата на госпожа Лийч. Сигурно е казала на полицаите. Ако полицията знаеше, че съм се намирал в стаята на Елфрида Лийч, когато се е самоубила, вероятно щяха да се зачудят дали е било самоубийство. Нямах мотив, нямаше причина да я искам мъртва, но те щяха да пожелаят да говорят с мен въпреки това. Подчертаха го ясно последния път. Ченгетата подхвърлят веществени доказателства, лъжат и правят каквото трябва, за да изградят случая си.

Най-малкото, ако се върнех, Матео щеше да изнамери начин да ме тикне някъде. Клиника с трийсетдневна програма например. И щеше да ми осигури тъмничар, доста по-лош от Уилям Трюдо.

Бутилката „Джеймисън“ стоеше върху нощното шкафче.

Винаги казваха: „Спокойният ум е ясен ум“ .

Кои бяха тези „те“? Нямах представа.

Не можех да пия. Не и сега.

Погледнах към списъка и осъзнах какво трябва да направя.

Да ги издиря. Всички.

Ето защо баща ми ми беше оставил годишника.

Защо иначе?

Напуснах мотелската стая малко след два сутринта.

Администрацията на Държавния университет на Пенсилвания се намираше в една тухлена постройка до Къртин Роуд между развлекателния център и „Пегула Айс Арена“. Нанси Вас бе работила там през последните двайсет и три години и планираше да се пенсионира и да се премести в Бока Ратон след още две. Щяха да ѝ липсват студентите, но със сигурност не и студът тук. Сутринта на 15 март 1994 година, когато дойде на работа, установи, че в архива е било проникнато с взлом за пръв и единствен път от основаването на колежа през 1855 година. Някой бе разбил стъклото на вратата с камък и бе влязъл. Въпреки че никога нямаше да разберат какво е било откраднато и изобщо липсва ли нещо, от бежовите шкафчета, подредени до стената, бяха взети тринайсет папки със студентски досиета. Една от папките бе на бившия педагогически съветник Елфрида Лийч — тази папка бе изнесена от стаичката, където се намираха досиетата на бившите служители.