Джей Баркер - Сърца за изгаряне

— Две седмици по-късно?

— Аха.

— Къде е бил преди това?

Стак отиде до масата и разлисти страниците в папката.

— Форт Лодърдейл, Флорида. Изтеглил е хилядарка на 9 август.

— Значи е бил във Флорида, когато тези хора са загинали?

— Може да е летял със самолет до Монтана, но да, най-вероятно е бил във Флорида.

Стак закуцука към картата.

— Има и още. Ето тук например. — Той посочи още едно червено пинче, този път в Айова. — Имаме 50 декара царевица, която изведнъж се е скапала на 8 август 1995 година.

— Царевица?

Стак кимна.

— Според местния шериф цялото поле е изглеждало така, сякаш някой го е полял щедро с бензин и е драснал клечката. Всяко стъбло било почерняло.

— Но не наистина изгорено.

— Не наистина изгорено — съгласи се той.

Очите на Фогел се присвиха, докато разучаваше картата.

— Винаги са били хора.

— Освен ако не сме пропуснали нещо — да.

— А къде е бил Тач през това време?

— Тексас. 6 август. Стигнал е до полето с царевица на 10 август.

— Прекалено бързо за автобус, прекалено бавно за самолет. Той е с кола — отбеляза Фогел.

Стак посочи друго червено пинче.

— 8 август 1996 година, Чикаго. Заподозрян в множество кражби открит в парк „Грант“.

— Обгорен, но не точно.

— Аха.

— А Тач?

— Последното му теглене е около седмица преди това от Грийн Бей, Уисконсин. После — на 9 август в Чикаго.

Стак посочи последното червено пинче.

— Миналата година. Рай, Ню Хемпшир. Бездомник в парк „Одиърн Пойнт“. Трупът е открит в същото състояние като останалите. Имал три различни портфейла в себе си — най-вероятно е бил крадец. Все още неидентифициран. Тач стига дотам два дни по-късно. Преди това е бил във Филаделфия.

— Той върви по следите на тези събития.

— Върви по нейните следи — поправи я Стак.

Фогел се извърна към него:

— Наистина ли мислиш, че всичко е заради момичето?

Стак погледна стената с останалите жертви.

— Всяко от тези убийства е станало тук, в Питсбърг. След това — онази касапница и пожарът през 1993 година. Оттам насетне се разпръскват из цялата страна. Всички тези случайни места. — Той посочи снимката на къщата в Дормонт. — Започва оттук, през 1978 година, с нашите първи три жертви.

— Сам каза, че тогава по всяка вероятно още е била бебе. На една или две годинки. Как е възможно?

Стак не ѝ обърна внимание:

— Някой я отвлича, когато е била бебе, екзекутира родителите ѝ и я затваря в тази къща в Питсбърг. И така до онзи пожар. А сега тя бяга.

— Но не може да спре да убива?

Стак разтърка брадичката си.

— Има нещо, свързано с тази дата. 8 август.

— А как ще обясниш царевицата тогава? През въпросната година не е умрял никой. Поне на нас не ни е известно за подобен случай.

В очите му заигра пламъче.

— Царевицата обаче е умряла, нали? Ами ако е важно не самото убийство, а „отнемането“ — отнемането на живот ?

— Каква е разликата? Не те разбирам.

— Ами ако на 8 август всяка година тя трябва някак си „да отнеме живот“, да го открадне, да се нахрани енергията при самия процес, за да се поддържа жива?

Фогел се изсмя:

— Моля? Като вампир или нещо подобно?

— Нещо подобно.

— Сега вече съм сигурна, че отново си започнал да пиеш.

Той сви рамене и с неловко накуцване се приближи към купчината кашони.

— Само следвам доказателствата. Преглеждал съм докладите на съдебните лекари десетки пъти. Освен жертвите на огнестрелни рани в къщата, всички останали са били умъртвени по един и същ начин. Били са изцедени . Всеки милиграм течност от телата им е изчезнал, всяка клетка е била пресушена, всяка капчица живот е била отнета , докато най-накрая не е останало нищо, освен съсухрена празна черупка.

Фогел отново се взираше в стената.

— Добре де, нека предположим, че действително си прав, а не си някакво откачено старче…

— Благодаря ти, за което.

— Освен първата година — продължи Фогел — имаме по една жертва от 1979-а до 1992-ра. След това имаме касапницата в къщата на „Милбърн“, 21 трупа, но само седем от тях „обгорени, но не точно“, които пасват на нейния начин на действие. Останалите?

— Мисля, че някой е нахлул в тази къща, за да я очисти. Тя се е възползвала от възможността и е избягала.

— Нашият човек с черния понтиак.

— Аха.

— А Брайър просто се е натикал между шамарите.

Стак кимна:

— Така изглежда.

Двамата замълчаха и се замислиха. След продължителна пауза Фогел се приближи отново до картата: