Джей Баркер - Сърца за изгаряне

В къщата винаги вонеше на застоял цигарен дим и вмирисано сирене, но Фогел си замълча.

Стак си пое няколко пъти дълбоко въздух, преди да заговори:

— Имам едно приятелче във ФБР — Руди Гейър. Направи ни голяма услуга, но ако го попиташ, ще отрече всичко. Може да му докара големи неприятности. Накарах го да следи финансите на Тач.

— Какво?! — Фогел се тръсна в стола отсреща.

Стак вдигна ръка:

— Спокойно, напълно неофициално. Никой не знае.

— Все някъде ще е отбелязано.

— Каза, че може да си прикрива следите добре, и аз му вярвам. Правил го е и друг път. Федералните са доста способни. Научих се да не питам. Понякога е по-добре да не знаеш.

Беше доста несигурна работа, Фогел бе убедена, че ако научат нещо от финансите на Тач, при положение че информацията е придобита без съдебна заповед, не можеха да я използват, за да го обвинят. И дори по-лошо — всичко, което евентуално щяха да разберат впоследствие, също щеше да бъде отхвърлено. Беше виждала не един и два случая да се провалят заради неправомерно придобити доказателства.

Пожълтелите очи на Стак се спряха върху нея.

— Виж какво, може да молиш колкото си искаш, но няма да получиш заповед за финансите му. Нищо не го свързва с Белино. Освен че е бил на погрешното място в погрешното време, нищо не го свързва и със смъртта на онази дама, Лийч. Пък и в нейния случай няма доказателства, че не е било самоубийство. Проклетото хлапе на хартия е чисто като сълза.

— Според Брайър е свързан с убийството на Флак.

— Според Брайър е бил до тялото — поправи я Стак. — Това, с което разполагаме, само доказва, че той всеки път е бил на погрешното място в погрешното време. — Стак се наведе напред: — Трябва да ти кажа, че финансите му все пак ни дадоха нещо , но ще ти го разкажа само ако искаш. Преди това съм длъжен да те предупредя, че онова, което изрових, само потвърждава теорията ми за времето и мястото. Но и тя казва нещо. Отваря вратички.

Фогел затвори очи и разтри слепоочията си.

— Не беше толкова загадъчен, когато пиеше.

— Ами добре, магазинчето е на три пресечки оттук. Ще трябва обаче ти да прибягаш дотам. Не съм много по ходенето тия дни, а наклонът по Клондайк Роуд мамата си трака.

— Забрави!

Той измъкна жълтеникава папка от един кашон, постави я на масичката и сложи ръка върху нея.

— Не бих те занимавал, ако не мислех, че е важно.

Фогел сведе очи към папката.

— Ще съжалявам, нали?

— Най-вероятно.

— Покажи ми, преди да съм размислила.

Това върна усмивката върху лицето на Стак. Той отвори папката и плъзна купчината листове, прихванати с телбод, към Фогел.

— Като за начало, нашето момче е фрашкано с мангизи.

— Какво?

Тя проучи документите. Някакъв фонд.

— Когато лелята умира, застрахователите изсипват един самосвал пари по полиците ѝ. Не сме сигурни как точно е покривала вноските. Руди в момента ровичка по този въпрос, понеже не е изкарвала кой знае какво в закусвалнята. Накратко, оставила е на хлапето почти три милиона.

Фогел се облегна назад.

— Без майтап?

— Без майтап.

— Не живее като милионер.

— Адвокатът му го държи изкъсо, също според инструкциите на лелята. Всичко е в този фонд. Получава някаква мижава издръжка, но основната камара пари стои и чака да се дипломира от Държавния университет в Пенсилвания.

Фогел прелисти страниците.

— Само че е прекъснал обучението си.

Стак сви рамене.

— Не съм казал, че през целия си живот е взимал правилни решения. Просто ти излагам фактите.

— Предполагам, че може да се върне в колежа.

— Възможно е — съгласи се Стак. — Но дотогава получава две хиляди долара на месец, депозирани по разплащателната му сметка, до която има достъп с дебитна карта. Кантората на адвоката му покрива останалите сметки — наеми, консумативи и така нататък, така че тези два бона на месец са си на практика джобни пари.

— И ти си проследил тези джобни пари?

Стак кимна:

— Точно така.

Той се улови за ръба на масата, изправи се с усилие и се приближи до картата на стената.

— Всяко синьо пинче обозначава място, където е теглил пари, откакто изчезна от полезрението ни преди четири години.

Фогел заразглежда картата.

— Обикалял е из цялата страна.

— Определено.

— Какво обозначават червените пинчета?

— Това са случките тип „погрешното място, погрешното време“

— Какво имаш предвид?

Той посочи към едно от пинчетата в южния край на Монтана:

— 8 август 1994 година, Билингс, Монтана. Четирима мъртви в хосписа на болница „Сейнт Франсис“. Всички уж обгорени до неразпознаваемост, но всъщност не точно. Чаршафите, леглата и самата стая са невредими. — Той тикна пръст към синьо пинче близо до червеното: — 23 август 1994 година, нашето момче тегли хиляда и двеста долара от банка, намираща се на една пресечка от болницата.