Джей Баркер - Сърца за изгаряне

Матео спря да почуква с химикалката.

— Знам, че минаваш през тежък период, хлапе. Никой не бива да бъде подлаган на подобни изпитания. Но се налага да се стегнеш. Това трябва да спре, или твърде скоро няма да има връщане назад.

Ръката ми отново затрепери. Скрих и двете в скута си, под масата.

— Трябва ли да те пращам в някаква комуна за рехабилитация?

Зададе въпроса към мен, но гледаше Уили. Двамата поклатихме глава едновременно.

— Мога да остана с него няколко дни — предложи Уили. — Взех оранжада, както ми казахте. Грам алкохол не остана в апартамента. Големият ми брат имаше проблеми с пиенето, затова се наложи да помагам на майка ми, докато той се оправи. Първите няколко дни ще са доста зле, но след това нещата се подобряват. Знам какво да правя.

Матео го изгледа отгоре до долу, след което се обърна към мен:

— Леля ти ми бе дала списък с приятелите ти. До името на този тук бе написала „отговорен“ и го бе подчертала. Мъдра жена беше.

Облегна се назад и се замисли.

— Колко пари имаш у себе си в момента?

Не бях сигурен. Бръкнах в левия джоб на джинсите си и извадих купчина омачкани банкноти. В десния имаше само монети. Изсипах цялото съкровище върху бюрото и преброих парите.

— Двайсет и четири долара и трийсет и осем цента.

Матео се пресегна и премести купчинката пред Уили.

— Вземи ги.

Уили го погледна объркано.

Адвокатът се обърна към мен.

— От днес нататък издръжката ти от фонда ще бъде изплащана директно на тук присъстващия г-н Трюдо. Ще пазарува и за теб, когато ходи да изпълнява поръчките от списъка на онази смахната старица. Нито цент от тези пари няма да бъде похарчен за алкохол, наркотици, проститутки, хазарт или на какъвто порок си решил да се отдаваш напоследък.

Отворих уста да кажа, че само пия, но като зърнах очите му, реших да си замълча.

— Какъв фонд? — попита Уили.

Матео вдигна пръст, за да накара и него да замълчи.

— Като компенсация за причинените ви неудобства, г-н Трюдо, ще ви бъде изплащана заплата в размер на сто долара дневно, също от фонда. Ще се грижите г-н Тач да бъде трезвен и ще го пазите да не се забърква в неприятности. В мига, в който прекрачи границата, го издърпвате обратно. Ако не го направите, спирам кранчето на новопридобитото ви богатство. Останете в апартамента му колкото е необходимо. Разбрано?

Преди Уили да отговори, Матео се обърна към мен:

— Условията на фонда са кристално ясни и аз възнамерявам да изпълня последното желание на леля ти. За да получиш парите, трябва да се дипломираш в колеж. Не може да се дипломираш в колеж, ако не завършиш училище, а не може да завършиш училище, ако не посещаваш часовете. Когато училището започне след месец, очаквам да бъдеш там. Трябва да завършиш последната си година, да запазиш оценките си високи и да постъпиш в Държавния университет в Пенсилвания. Без повече простотии. Мислиш ли, че можеш да се справиш с всичко това?

Главата ми щеше да се пръсне. Главоболието започваше зад лявото ми око и се разпростираше навсякъде, протегнало любопитни пръсти. Треморът се прехвърли отръката ми към крака. Опитах да го накарам да спре да подскача под масата. Мислех си за бутилката „Капитан Морган“ която Герди беше отмъкнала от партито на Уили преди време. Чудех се дали Уили е успял да я открие.

— Да, сър — отвърнах, макар да знаех, че кракът ми никога вече няма да стъпи в гимназия „Брентууд“.

Запис в дневника 08/08/1993

Интервю с д-р Хелън Дъргин. Обект „Д“ в рамките на очакваните параметри.

Аудио/Видеозапис:

— Разкажете ми за Едуард Джак Тач — казва Обект „А“.

— Какво би желал да научиш?

— Защо още му позволяват да се вижда със Стела?

— Защото тя така иска. Посещенията му са вид награда.

— Награда? Като на куче, което получава лакомство, когато подаде лапа?

— Предполагам, да, нещо от този род — отвръща д-р Дъргин.

— А каква е моята награда? Допълнително време в тази кутийка?

— Ти също се срещаш със Стела. Получаваш книги и музика. Образование.

Обект „Д“ се смее.

— Нали осъзнавате, че никога не съм срещал лице в лице който и да било от моите преподаватели? Те седят от другата страна на стъклото, а аз съм тук. Четат ми от учебници и отговарят на въпросите ми с онова смехотворно трийсетсекундно закъснение. Никога не са ми казвали имената им. Никога не съм виждал лицата им. Те не ме хвалят, когато напредвам, и не ме критикуват, когато се издъня. Бих могъл да затворя очи и да подремна. По всяка вероятност ще продължат да четат, да ме поучават, ще поглеждат ту часовника, ту вратата, само не и мен. На никой от тях не му пука за мен, също както и на вас. За вас съм само опитно зайче. Последица от отдавна приключил експеримент, който се е объркал. Късметлийски страничен ефект, който живее, за да пълни дневниците и магнетофонните ви ленти, да разчиства тяхната бъркотия.