Джей Баркер - Сърца за изгаряне

Между нас се възцари неловко мълчание. Облегнах се на вратата и се загледах в тънките лъчи светлина, пълзящи по дръпнатите завеси във всекидневната.

— Виждал ли си Дънк скоро?

Уили прехапа устна:

— Видях го вчера да излиза от „Макдоналдс“ на Петдесет и първа. Не изглеждаше никак добре. Много отслабнал и в инвалидна количка. Буташе го някакъв тип, когото не познавам. С него бяха още шестима, по-възрастни, нито един познат. Натовариха го в някакъв ван и потеглиха нанякъде, а по петите им караше патрулка.

— Още не е арестуван, така ли?

— Баща ми познава хора от кабинета на окръжния прокурор и ми бе споменавал, че не могат да го обвинят за нищо. Онова другото хлапе си призна, че е организирало престрелката, и се самоуби, преди да измъкнат от него имената на хората, които дърпаха спусъците. Опитват се да лепнат на Дънк нещо за търговия с наркотици, но той, също както и Крокет, стоеше встрани от нещата и не могат да докажат връзката му с нищо. Изглежда така, сякаш ще поеме бизнеса му, ако вече не го е поел. Ти виждал ли си го?

Поклатих глава и му разказах как му ходих на свиждане в болницата. Когато приключих, открих, че се взирам в бутилката „Джеймисън“ на масата пред Уили. На дъното ѝ имаше още един-два пръста.

— Пич, направо смърдиш — каза Уили. — Кога за последно си се къпал?

Преди три… не, четири дни.

— Вчера — отвърнах.

Той отвори уста, но аз му махнах да замълчи и тръгнах към банята.

Стоях под горещата вода почти час — просто стоях и оставях водата да се лее върху мен, после се пресегнах за сапуна.

Когато излязох от банята, алуминиевото фолио бе изчезнало от прозорците. Не се виждаха кутии и бутилки. Дори беше сложил чисти чаршафи на леглото, а мръсните бе стоварил на пода. Уили беше във всекидневната и търкаше някакво мистериозно петно върху масичката за кафе с препарат за почистване.

В средата на стаята стояха три претъпкани черни чукала за боклук.

Роклята и бикините на Герди все още бяха на пода, там, където ги бе захвърлила. Това бе единственото недокоснато нещо в стаята.

На масата имаше две торбички от „Макдоналдс“, от едната се издигаше пара. Между тях стоеше бутилка оранжада.

Уили посочи към кесиите:

— Взех ти два макгридълса. Все още ядеш такива, нали?

Самата мисъл за храна накара стомаха ми да се преобърне, но знаех, че трябва все пак да хапна нещо. Цялото ми тяло се тресеше от недостига на калории, а в устата си имах отвратителен вкус. Издърпах един от сандвичите от торбичката и отхапах солидна хапка. Във втората торбичка имаше голяма чаша кафе. Отпих.

Уили видя, че няма да постигне никакъв резултат с петното, и се предаде. Седна на ръба на фотьойла и каза:

— Говорих с Матео. Иска да отидем при него. — Посочи към оранжадата. — Изгълтай това. Електролитите ще ти помогнат да спреш да трепериш.

Кимнах, приключих с първия сандвич и започнах втория, като се питах какво е направил Уили с бутилките, в които все още имаше някакви остатъци алкохол. Не ги видях никъде.

— Алкохолик!

Деуит Матео се беше разположил срещу двама ни с Уили. Бяхме в същата конферентна зала, на същите столове, в които бяхме седели с Герди преди три месеца. Дори кафявият му костюм от туид, изглежда, беше същият.

Матео почукваше с химикалката си върху спретнат куп жълта хартия за бележки. Все още не беше написал нищо.

— Блед си като болен от хемофилия, ходил да дарява кръв. И се потиш като прасе.

— Тук е доста горещо.

— Тук е двайсет и един градуса — отсече той. — Ти си алкохолик и в момента страдаш от абстиненция.

Не отговорих.

— Казвах на леля ти, че не може да ти се има доверие. Тийнейджър без никакъв надзор. Тя се кълнеше в майка си и баща си, че си добро дете, че можеш да се грижиш за себе си. През изминалите няколко месеца през мен минаха бог знае колко обаждания от гимназията ти и от социалните. Когато си спрял да ходиш на училище, директорът ти е звъннал на социалните служби. Имаш ли идея колко беше трудно да ги разубедя да не дойдат да те проверят? Това обаче не е най-лошото. Най-лошото беше онази твоя съседка — така нареченият ти „попечител“. Очевидно си пропуснал някаква доставка на покупки, та ми подпали телефона — звънеше по няколко пъти на час. Бедната Тес трябваше да търчи по магазините и да ѝ носи продуктите от списъка. Бъди готов за солидна сметка, сумата по която ще ти бъде удържана от наследството. Кантората ми не е фирма за доставки по домовете.

— Съжалявам.