Майкл Роботэм - На живот и смърт

Колата свива встрани от шосето и подскача рязко по път с издигания и спускания. Гумите мятат ситни камъчета по калниците и шасито. Оуди опипва наоколо в търсене на оръжие. Под него е резервната гума. Свива се на топка и издърпва гумената рогозка с пръсти. Прокарва длани по ръбовете на джантата, закрепена с централен болт. Опитва се да го разхлаби, но заради люшкането на колата одира кокалчетата си на острия метал и свлича кожа. Отново опитва и усеща как болтът се разхлабва, но не може да повдигне гумата, защото собствената му тежест я натиска надолу. Безнадеждно е. Глупаво. Не може да го направи. Опитва пак. Лявото му рамо е на път да изскочи.

Колата забавя ход. Спира. Двигателят върти на празен ход. Чуват се стъпки от ботуши, после отключване. Капакът на багажника се вдига. Оуди вдишва студеното нощно ухание на гора. Силуетът на високия мъж се очертава на фона на небето и дърветата. Той хваща Оуди за яката, издърпва го грубо през ръба на багажника и го пуска в калта. Оуди стене и извръща глава, вижда най-близките дървета, осветени от убитата сребриста светлина на фаровете. Намират се на сечище в края на черен път. Вижда старите каменни основи на отдавна съборена къща или воденица. Жилави плевели са поникнали сред останките.

Високият мъж разрязва пластмасовите ленти около глезените на Оуди, но оставя китките му вързани. Отваря вратата от страната до шофьора и вади лопата и 12-милиметрова пушка с рязана цев. Прави знак на Оуди да се движи и го избутва в осветената площ. Вървят през бурени, високи до коляно. От клоните над тях се стрелва птица. Високият мъж вдига пушката.

— Това е просто сова — казва Оуди.

— А ти кой си, мамка му, Ал Гор [48] Албърт Арнолд Гор-син (1948) е американски политик, преподавател, бизнесмен и природозащитник, носител е на Нобелова награда за мир за 2007 г. и е бивш вицепрезидент на САЩ (1993–2001). — Б. пр. ?

Стигат до пясъчната ивица зад останките на къщата. Основите са бетонни блокове, наполовина заровени в пръстта. От едната страна на единия е зазидана метална халка. Високият мъж закача верига за нея и кара Оуди да коленичи.

Увива веригата около десния глезен на Оуди и го завързва за бетонния блок като куче на каишка. После разрязва пластмасовата връзка от китките му и отстъпва назад. Оуди стои прав и разтрива ожулената си кожа. Лопатата е до него.

— Копай.

— Защо?

— Тук ще е гробът ти.

— Защо да изкопавам собствения си гроб?

— Защото не искаш пуми, койоти и лешояди да глозгат тялото ти, например.

— Ще съм мъртъв, защо да ми пука?

— Така е, но поне ще си спечелиш малко време. Ще кажеш кратка молитва. Ще се сбогуваш с майка си и приятелите си. Няма да ти е толкова кофти, че ще умреш.

— Така ли смяташ?

— Аз съм човек с голямо сърце.

Оуди е подпрял крак на горния ръб на лопатата, хваща дръжката с две ръце и забива острието в мекия пясък. Долавя ударите на сърцето си и киселата миризма, която се носи от мишниците му. Докато копае, умът му препуска; обмисля какво може да изгуби или спечели от това, че хаби енергията си.

Веригата му позволява да се движи в кръг с диаметър около четири и половина метра. Оуди я опъва леко и усеща, че бетонният блок леко се помръдва, когато стига до края на ограничението. Високият мъж седи на каменна плоча, облегнат е назад, кръстосал ботушите си един върху друг, а пушката е затъкната в сгъвката на лявата му ръка.

Оуди спира за миг и бърше челото си.

— Ти ли ги уби?

— Кого?

— Жената и дъщеря й?

— Не знам за какво говориш.

— В мотела.

— Млъкни и копай.

Луната наднича иззад облак, оформя сенки зад дърветата и мек ореол около горните клони. Дупката става по-дълбока, но стените непрекъснато се срутват, защото почвата е камениста и суха. Високият мъж пали цигара. Сякаш издухва повече дим, отколкото всмуква.

— Просто питам дали предпочиташ да убиваш жени и деца. — Оуди изстрелва предположението наслуки.

— Никога не съм стрелял по жена или дете.

— За кого работиш?

— За всеки, който плаща.

— Аз мога да ти платя повече. Не знаеш ли кой съм? Оуди Палмър. Да си чувал за обира на бронирания камион в Дрейфъс Каунти? Седем милиона. Аз бях. — Оуди премества крак. Веригата дрънчи по блока. — Така и не намериха парите.

Високият мъж се смее.

— Предупредиха ме, че ще кажеш нещо такова.

— Истина е.

— Ако имаше толкова пари, нямаше да отсядаш в лайняни мотели и да лежиш десет години във федерален затвор.

— Откъде знаеш, че съм отсядал в лайнян мотел?