Майкл Роботэм - На живот и смърт

„Може пък най-после да е превъртял“ — мисли си. Познава добре собствения си избухлив характер и помни, че често е виждал да стават такива неща. Затворник получава писмо от жена си или от гаджето. Тя го напуска. Ще живее с най-добрата си приятелка. Избягала е със спестяванията му. В такива моменти някои мъже губят способността си да мислят. Правят примка около решетките, режат си вените с бръснач, сбиват се с най-злия шибаняк в двора или тръгват да бягат към бодливата тел и ги надупчват с куршуми.

Може би затова Оуди Палмър е избягал от затвора. Все гледаше онази снимка в тетрадката си, прокарваше пръсти по лицето на жената или се будеше от собствените си крясъци с тежко повдигащи се гърди и обляно в пот лице. Ето какво прави любовта с хората — кара ги да откачат. Не ги прави слепи или неразрушими, прави ги уязвими. Прави ги хора. Прави ги истински.

Долнопробната кръчма има няколко низа цветни електрически крушки, които се пресичат във външния двор и са окачени на дървена решетка. Група музиканти свирят на живо, облечени в еднакви каубойски ризи, и пеят песен на Beach Boys със слайд китара, която звучи, сякаш някой мачка с крак жива котка.

Мос се промъква покрай хората, минава покрай маса с жени, облечени в еднакви розови тениски и балетни пачки. Една от тях носи булчински воал, а на врата й е окачена табела с надпис „начинаещ“ [47] Традицията с поставянето на табелка „начинаещ“ на бъдещи булки идва от шофирането — такива табелки се поставят на коли, в които шофьорът е млад и неопитен. — Б. пр. . Върти се по дансинга с бутилка бира във всяка ръка.

Мос намира празно място и се подпира на стената. Вдигнал крак на прагчето, клати главата си в такт с музиката. В джоба си усеща вибрация. Отнема му секунда да осъзнае, че мобилният му телефон издава необичаен звук. Пипнешком търси десния бутон, пръстите му са прекалено дебели за малките клавиши. Прилепя предпазливо телефона до ухото си и слуша, но не чува нищо заради музиката.

— Изчакай — казва, разблъсква тълпата и отива в тоалетната. Влиза в кабинка. Вътрешната страна на вратата е украсена с графити и рисунки на гениталии. Някой е надраскал: „Трябваше да превъзмогна едно щастливо детство, за да се прецакам толкова.“

— Казахме ти да търсиш Оуди Палмър.

— Може би точно това правя.

— Аха, той сигурно живее с Beach Boys.

Мос иска да хвърли телефона в тоалетната чиния и да пусне водата да го отмие като лайно.

— Имаме местоположението на Палмър. Искаме да го прибереш.

— Къде е?

— Ще ти пусна координатите.

— Какво ще направиш?

— Ще ти пратя съобщение къде е, тъпако!

— Ако сте намерили Оуди, за какво съм ви аз?

— Искаш ли да се върнеш в затвора?

— Не.

— Тогава прави каквото ти кажем.

Още от дете Оуди се ужасява от тесни пространства. Веднъж Карл го заключи в стар фризер с капак, докато си играеха на криеница. Оуди почти се задуши, докато брат му го пусне.

— Пискаше като момиче — каза му Карл.

— Ще кажа на татко.

— Направи го и пак ще те вкарам там.

Сега се събужда като слепец в първия ден, след като е останал без зрение, който се надява, че светът може внезапно да му върне цветовете и светлината. Гумите на колата трополят по пътя, Оуди се друса. Китките и глезените му са завързани с къдрави пластмасови ленти, а всеки дъх, който си поема, носи мръсна смес от изгорели газове и миризмата на собственото му тяло. За да не се паникьоса, Оуди си представя по-щастливи времена: игра на бейзбол, гимназията, регионалния шампионат, два хоумръна — и двата, изпратени отвъд полето. Замахва победоносно във въздуха, докато завива зад първа база; чува доброжелателните аплодисменти и плясва дланите на всички от отбора, докато тича обратно. Вижда татко си, който е седнал на пейките, радва се на аплодисментите на феновете и другите родители и попива неговата слава. Друга сцена проблясва и се оформя: Оуди е на щатския панаир в Далас; над виенското колело избухват фойерверки, а Буч Минзис язди 135-килограмов бик на име Бяс, вкопчен в издутините на гърба му, докато животното се мята, подскача и друса.

От време на време колата спира — може би на светофари. Оуди чува музика от радиото: кънтри песен, която разказва за самотен каубой и за жената, която го е наранила. Защо винаги жените излизат виновни, чуди се. Не смята, че Белита е причина за неговите неволи. Тя го спаси. Взе момче без перспективи и му даде причина да обича. Защо иначе е още тук?