Майкл Роботэм - На живот и смърт

— Кога излезе, Мос?

— Преди няколко дни.

— Не знаех, че разглеждат помилването ти.

— И аз.

— Как си?

— Добре. Успях да видя моята.

— Май сте имали да си наваксвате.

Мос се смее.

— Скъсахме чаршафите. Още съм протрит.

Високият мъж изсумтява.

— Вие какво, да не сте на среща?

Мос не му обръща внимание.

— Ей, Оуди! Казват, че си убил жена и дете.

— Знам.

— Вярно ли е?

— Не.

— И аз така си помислих. Защо копаеш дупка?

Оуди посочва към високия мъж.

— Той каза, че е гроб.

Високият мъж ги прекъсва:

— Опитвах се да го занимавам с нещо, докато дойдеш.

— Накара ме да я изкопая достатъчно голяма за двама души — провиква се Оуди.

— Говори глупости, амиго — казва високият и насочва пушката към Оуди.

Мос обмисля следващия си ход, докато се промъква още по-близо покрай хребета, за да види по-добре високия мъж. Надниква над ръба на една скала, като се опитва да не издава местоположението си. Все още е насочил 45-милиметровия си пистолет, ударникът е запънат, цевта трепери, защото го е стиснал много силно. От такова разстояние едва ли ще уцели нещо, освен по случайност.

— Ще го вземаш ли тоя, или не? — вика високият, гласът му отеква странно сред дърветата.

— Първо имаме да обсъдим някои неща — отвръща Мос. — Защо не оставиш пушката на земята? Общувам по-добре, когато към мен не е насочено оръжие.

— Откъде да знам, че не си въоръжен?

— Ще трябва да повярваш на честната ми дума.

Високият се придвижва в ярката светлина на фаровете. Вдига пушката над главата си и я слага на капака на автомобила. Вдига нагоре празните си ръце.

— Ето, оставих я.

— Не би излъгал, нали?

— Никога, амиго.

— Ще ми се да спреш да ми викаш така. Не сме си другарчета.

Мос затъква 45-милиметровия в дънките си, става на крака, изтупва пръстта от ризата си. Плъзга се по склона, без да сваля очи от пушката на високия мъж.

Оуди усеща стягане във врата си. Блъска си главата как Мос е излязъл от затвора и какво прави тук. Навежда се и разтрива глезена си, където веригата се трие в кожата му. Високият мъж му казва да влезе в дупката.

— Не.

— Ще те застрелям.

— С какво?

Мос все още е на около петдесет метра от тях. Оуди не вижда лицето му, но разпознава походката. Приближава се до бетонния блок, вдига веригата в ръце и прави примка като ласо.

Двамата мъже вече са близо. Мос изважда кърпичка и бърше чело с лявата си ръка. Дясната е на бедрото му. Високият е запалил цигара и стои с гръб към фаровете, които заслепяват очите на Мос.

— Откъде се познавате вие двамата? — пита.

— Знаем се открай време — отвръща Мос.

— Къде си паркирал?

— Малко след хребета.

Следва дълга пауза. Високият мъж я прекратява:

— Е, как ще процедираме?

— Предай ми Оуди и ходи се шибай.

— Предложение ли ми правиш, или ми казваш какво да правя?

— Ако ще се почувстваш по-добре, може да казваш на хората, че съм ти предложил. — Мос поглежда към веригата около глезена на Оуди. — Ще ми трябва ключът.

— Разбира се.

Високият мъж бърка в задния си джоб. Вместо ключ вади револвер, който е бил затъкнат в колана му. За част от секундата, която използва, за да предпази бедрото си, Оуди мята веригата, тя се извива във въздуха и докато се връща обратно към него, удря ръката с револвера. Изстрелът минава покрай главата на Мос и куршумът се забива в нещо, по-твърдо от кост. Следващият изстрел е по-близо до целта, но Мос вече е залегнал зад кръгъл камък. Хвърля се тежко долу и навяхва коляното си, псува и връща стрелбата, без да се цели. Двамата мъже си разменят изстрели.

Оуди отново завива веригата над ръката си и се привежда, за да вдигне бетонния блок, от чиято тежест залита. Препъва се към автомобила, понесъл тежестта, сякаш е в напреднала бременност; всеки момент очаква куршум в гърба. Млечна киселина изпълва мускулите му и мишниците му пламват, но Оуди продължава да тича, докато стига до колата. Пуска бетонния блок и вдига пушката, зарежда я с една ръка и се прицелва над капака на автомобила.

Високият мъж го вижда в последния момент и се претърколва в изкопания ров. Оуди изкрещява и на двамата да прекратят стрелбата. Настъпва тишина, чува се само дишането на Оуди.

— Държиш ли го на прицел? — крещи Мос.

— Държа и двама ви на прицел — казва Оуди.

— Дойдох тук, за да ти помогна.

— Ще видим дали е така.

Оуди вдига глава над нивото на страничния прозорец и оглежда вътрешността на колата. Двигателят още работи.