Майкл Роботэм - На живот и смърт

— От щатската полиция обикалят от врата на врата околните улици, използват кучета, за да претърсват дворове и бараки. Най-вероятно ще хванат Палмър преди нас, но искам да знам къде е бил, с кого е контактувал и откъде е взел пистолета. Говорете със семейството на Палмър, с приятели, познати — всеки, който го е познавал и би могъл да му предложи помощ. Вижте дали Палмър е имал любими места, на които е ходел като дете. Бил ли е на къмпинг някъде? Къде се чувства в безопасност?

Дезире вдига ръка.

— Израснал е в Далас.

Сеногълс изглежда учуден.

— Не те видях, специален агент Фърнис. Следващия път ще трябва да се качиш на стол.

Избухва смях. Дезире не реагира.

— И така, защо си тук? — пита Сеногълс.

— Надявах се да бъда част от екипа.

— Имам достатъчно хора.

— Следя случая на първоначалния обир и изчезналите пари — изтъква Дезире.

— Парите вече не са от значение.

— Чела съм психологическите доклади за Палмър и документацията от затвора. Говорила съм с него.

— Знаеш ли къде е?

— Не.

— Е, тогава не си ми от голяма полза. — Сеногълс сваля тъмните очила от челото си и ги слага в кутийка.

Дезире остава права.

— Майката на Оуди Палмър живее в Хюстън, а сестра му работи в детската болница в града. Райън Валдес е един от полицаите, които са го арестували преди единайсет години.

Сеногълс качва единия си крак на стол и подпира лакът на коляното си, сякаш се подпира на ограда. Около ъглите на очите му има паяжини от бръчици като фини пукнатини в стар китайски порцелан.

— Какво намекваш?

— Струва ми се странно, че Оуди Палмър е избягал в деня преди освобождаването си, а после се е появил пред къщата на полицая, който го е арестувал.

— Друго?

— Също така смятам, че е странно, че Валдес се е опитал да залови Палмър, без да поиска подкрепление, след като нощният управител на мотела е идентифицирал Палмър по снимка.

— Смяташ, че Валдес е корумпиран?

Дезире не отговаря.

Сеногълс поглежда към агентите около себе си. Явно е раздвоен. Изправя се.

— Добре, в екипа си, но не се приближавай и на крачка до шерифа. Той е забранена територия.

Тя се опитва да възрази.

— Палмър е бил пред къщата му. Валдес с право е обезпокоен. Спомни си кого преследваме. Ако Палмър е тръгнал по пътя на отмъщението, нашата работа е да търсим кои други хора биха станали негова мишена. Съдията, адвокатът на защитата, прокурорът. Всички те трябва да бъдат уведомени.

— А ще им осигурим ли закрила?

— Само ако сами я поискат.

Старото кино „Гранада“ на улица „Дженсън драйв“ е изоставено още от средата на деветдесетте. Заковано с дъски. Изрисувано със спрей. Изцапано с птичи изпражнения. Зарязано в полза на мултиплекса на два километра оттам. Построено е през 1950 година, когато Северен Хюстън бил главната зона за пазаруване на юг от Хъмбъл и семействата са имали традиция да ходят за покупки там в неделя сутрин, докато децата им гледали детски филмчета.

Пекарната „Ламонтс“, където Оуди бе работил на половин ден в колежа, се намира точно отсреща на улицата, но сега вече е китайски ресторант „Великата стена“. Шефът му в пекарната, господин Ламонт, веднъж разказа на Оуди как се запознал с негов адаш — тексаския герой от войната Оуди Мърфи — в кино „Гранада“, когато дошъл в Хюстън да представи „До ада и обратно“, филм за неговия живот.

— Затова ти дадох тази работа, кръстен си на най-смелия мъж, когото някога съм срещал. Знаеш ли какво е направил?

— Не — каза Оуди.

— Застанал върху горящ танк и стрелял с картечница, докато пламъците ближели краката му. Простреляли го много пъти, но той отказал медицинска помощ и не спрял, докато подчинените му вече били в безопасност. Познай колко шваби е убил.

Оуди сви рамене.

— Хайде де, познай.

— Сто.

— Не ставай глупав!

— Петдесет?

— Да, по дяволите! Убил петдесет германци!

Оуди обеща на господин Ламонт, че ще гледа филма някой ден, но така и не го направи. Още нещо, за което съжалява.

Заобикаля отстрани киното и се покатерва по противопожарния изход. Изритва заключената с катинар врата, която се отваря с трясък на проядените си панти, удря се в стената и отронва парчета влажна мазилка. Оуди претърсва празната сграда, която мирише на плесен и разложение. Изтръгнати и отнесени, редиците седалки са оставили след себе си наклонена пещера, осеяна с останки от килим, изкривени метални части и счупени осветителни тела. По боядисаните в тъмнозелено и тъмночервено стени край первазите все още има декоративни тавански орнаменти, които обточват корнизите.