Майкл Роботэм - На живот и смърт

— Сериозно ли е използвал думата „клевети“?

— Да.

— Нарекох го лъжец и човекът е решил да избълва речника.

Уорнър присяда на края на бюрото й и скръства ръце.

— Този твой сарказъм ще ти донесе проблеми.

— Ако се откажа от сарказма, единственият ми начин за общуване ще останат интерпретативните танци.

Този път Уорнър се усмихва.

— Не ти е присъщо да тормозиш служители на реда.

— Този мъж е нямал никакво право да бъде там. Трябвало е да се обади за подкрепление. Да уведоми ФБР.

— Смяташ ли, че нещата щяха да са различни?

— Една майка и детето й можеха да са живи.

— Не можеш да си сигурна.

Дезире изсумтява и почесва носа си.

— Може би, но вярвам, че има много тънка граница между полицаите каубои и престъпниците, и смятам, че Валдес танцува по тази линия и ни се присмива.

Уорнър хвърля сдъвканата кибритена клечка в кошчето за боклук. Има да добави още нещо, но не му е приятно да й го каже.

— Франк Сеногълс ще поеме случая.

— Какво?

— Въпрос на старшинство. Вече говорим за двойно убийство.

— Но аз ще съм в екипа, работещ по случая, нали?

— Ще трябва да питаш него.

Дезире иска да каже много неща, но си замълчава и се взира в Уорнър, чувства се разочарована и предадена.

— Ще имаш своя шанс — казва й той.

— Не се и съмнявам — отвръща му с поглед, забит в документацията на бюрото.

Когато поглежда нагоре, Уорнър си е тръгнал. Поне не се изложи. Не се разстрои, нито започна да го умолява. Трябва да поговори със Сеногълс… да бъде мила с него. Двамата имат минало. Или по-скоро нещо, което страничен наблюдател би нарекъл „смесени чувства на обич и омраза“. Сеногълс обича да си мечтае да вкара Дезире в леглото, а Дезире мрази самодоволството и насилническите му похвати. Много от полевите агенти са агресивни към хората, опиват се от властта, която им дава значката. Ръчкат, придумват, лъжат и сплашват, за да постигнат резултати, а после се хвалят с това, сякаш се съревновават един с друг. Кой ще разреши най-много случаи? Кой ще се изпикае най-високо на стената?

Полът й автоматично поставя Дезире в неизгодна позиция, що се отнася до пикаенето, заради ръста си постоянно става обект на шеги, а Сеногълс май приема присъствието й във ФБР като лична обида.

Брифингът на отряда е по обед. Сеногълс пристига насред суматоха от летящи врати, ръкостискания, потупвания и молба към всички да се съберат край него.

Придърпват наоколо офисни столове. Когато кръгът е оформен, Сеногълс се обръща към агентите и сякаш се уголемява, докато слуша собствения си глас. Четирийсетинагодишен е, с открояващи се сини лещи, проблясващи изкуствени зъби и прическа като на Джон Ф. Кенеди.

— Знаете защо сме тук. Майка и дъщеря са мъртви. Главният заподозрян е мъж на име Оуди Палмър. — Вдига една снимка. — Осъден убиец и беглец от закона, който е забелязан да се придвижва пеш в тази област. — Показва участък върху голяма карта на Хюстън. После се обръща към един агент и го пита за загиналите.

— Касандра Бренън, на двайсет и пет, родена в Мисури, баща й е проповедник. Майка й починала, когато била на дванайсет. Касандра напуснала училище в девети клас и няколко пъти бягала от къщи. По-късно е учила козметика и гримьорство.

— Кога е дошла в Тексас?

— Преди шест години. Според сестра й била сгодена за войник, който загинал в Афганистан, но семейството му отказало да признае връзката им. Допреди месец е живяла при сестра си и е работела като сервитьорка, но е възникнал проблем със зет й.

— Какъв проблем?

— Проявявал е твърде голям интерес към добруването на Касандра. Сестра й я изгонила. Оттогава живеела в колата си.

— Има ли нещо друго в миналото й?

— Две неплатени глоби за паркиране. Освен това не е върнала шестстотин и петдесет долара, които са й дали в повече към детските надбавки за самотен родител. Като изключим тези неща, няма криминално досие, няма други самоличности, нито други роднини.

— Как е срещнала Палмър?

— Не е регистрирана сред посетителите в затвора — обажда се друг агент.

— И името й не е излизало при по-ранното разследване — добавя трети.

— Тогава трябва да е била на четиринайсет — отбелязва първият.

— Може да е проституирала в хотела — подхвърля Сеногълс.

— Според нощния управител не е така.

— Той може да е вземал дял от печалбата й.

На бяла дъска е забодена снимка — фотография от годишния албум на Каси от гимназията. Изглежда ентусиазирана и срамежлива, със светлоруса коса и бретон.