Майкл Роботэм - На живот и смърт

— Покажи ми къде го намери.

Следва го навън, върви между патрулки и линейки, минава покрай хора, дошли да видят трагедията, наблюдатели и зяпачи, проточили врат. Не чува какво си говорят, но знае, че се дивят колко е миниатюрна, пускат майтапи или гукат нещо по адрес на сладката агентка от ФБР. Налага й се да се бори с това всеки ден, но знае, че колкото и да си мечтае, няма как да пренареди своята ДНК или да вземе сантиметри и да ги прибави към дължината на краката си.

Заместник-шерифът я води край бурните води на отводнителния канал, разположен зад фабрика и склад, докато стигат до циментов мост; насочва фенерчето си в канала, където има мазна локва. Дезире слага полиетиленови ръкавици, спуска се надолу по наклона и се рови из плевели, чакъл, парчета стъкло, изхвърлени презервативи, кутии от бира, бутилки от вино и опаковки от хамбургери.

Първият й шеф в управлението казваше, че повечето агенти правят грешката да оглеждат случилото се от горе на долу, но всъщност трябва да правят обратното.

„Трябва да мислиш като престъпник — казваше й. — Влез в канавката и погледни света през неговите очи.“

И ето че сега Дезире гази в гнусната вода на вонящ канал. А единствената посока за гледане е нагоре.

Оуди чува как отключват метални кепенци и ги избутват нагоре. Oтваря очи и вижда подвижен щанд за тако в прости цветове, изрисуван с анимационна мишка с големи уши и прекалено голямо жълто сомбреро. Като дете е гледал анимационни филмчета със Спиди Гонзалес — най-бързата мишка в Мексико, който винаги надхитряваше глупавите котки и спасяваше селото си от грингосите [44] Нарицателно за човек, говорещ английски; обикновено се използва в латиноамериканските държави. — Б. пр. .

— Тежка нощ — казва готвачът, докато отваря найлонови пликове с нарязан лук, чушки, халапеньос [45] Люта чушка от вида Capsicum annuum . — Б. пр. и сирене. Пуска грила да се загрява и го бърше. — Искаш ли да ти приготвя нещо?

Оуди клати глава.

— А нещо за пиене?

Оуди приема бутилка вода. Готвачът е нисък и набит, с рошав мустак и престилка на петна. Продължава да говори, докато плиска вода на гладката скара и я чисти с телена четка. На стената над главата му е закрепен телевизор. Върви канал „Фокс нюз“ — честен и справедлив за хората, на които им харесва да ги манипулират. Пред камерата говори репортерка, застанала на местопрестъпление, оградено с полицейска лента. На заден план се виждат специалисти по съдебна медицина, които претърсват стара хонда.

Полицията в Хюстън издирва опасен беглец след извършено двойно убийство в градски мотел рано тази сутрин. Майка и дъщеря са убити с огнестрелно оръжие в стая на горния етаж на мотела „Стар Сити“ по Еърлайн драйв. Разследващи полицаи са на местопрестъплението, телата са все още вътре. Драмата се е разиграла малко преди пет сутринта, когато гости на мотела чули изстрели и викове на полицай стрелецът да се предаде…

На Оуди му се гади, бълвоч се надига в хранопровода му и изпълва устата. Преглъща го и вкусва вчерашната си вечеря. Бутилката с вода е паднала от пръстите му и съдържанието й се излива в канавката. Камерата се премества върху очевидец — едър бял мъж с карирана риза.

— Чух изстрели и как някой изкрещя: „Спри, или ще стрелям!“, а после още изстрели. Куршуми хвърчаха във всички посоки.

— Видяхте ли стрелеца?

— Не, държах главата си ниско долу.

— Знаете ли нещо за жертвите?

— Жена и малкото й момиченце, видях ги да закусват вчера. Момиченцето ядеше гофрети, сладко мъниче, липсваше й преден зъб.

Оуди вече не може да гледа към екрана. В ума му Каси и Скарлет са живи, дишат, не кървят, той не иска да вярва в нищо друго. Иска да бяга. Не, иска да се бие. Иска някой да му даде обяснение.

Полицията съобщи името и пусна снимки на мъж, който се търси за разпит…

Поглежда нагоре към екрана и вижда официалната си снимка от ареста, която после е заменена от друга, взета от годишника му в гимназията. Сякаш остарява наобратно, кожата му става по-гладка, косата по-дълга, очите по-светли…

Кадърът се сменя и отново показват мотела отвън. Оуди разпознава някого на преден план — нисичката къдрокоса агентка от ФБР, която веднъж го посети в затвора. Искаше да го разпита за парите, но накрая се заговориха за книги и писатели като Стайнбек и Фокнър. Препоръча му да прочете Алис Уокър и Тони Морисън, за да види женската гледна точка за бедността.