Майкл Роботэм - На живот и смърт

Дезире намира шериф Райън Валдес в свободна мотелска стая, реквизирана от отдел „Убийства“. Мъжът лежи на леглото, покрил лице с шапката си „Стетсън“, сякаш се опитва да дремне. Предал е служебния си револвер, ръцете му са увити с найлонови торбички, но някой му е донесъл кафе.

Дезире никога не е срещала шерифа, но вече си е създала мнение, силно повлияно от видяното в мотелската стая. Валдес се изправя и бута шапката си назад.

— Защо не се обадихте за подкрепление? — пита Дезире.

— Приятно ми е да се запознаем — казва Валдес. — Мисля, че не сме се срещали преди.

— Отговорете на въпроса ми.

— Не знаех, че Оуди Палмър е там.

— Нощният управител го е идентифицирал по снимката, която сте му показали.

— Каза, че не го е виждал от два дни.

— И вие решихте да разбиете вратата и да влезете?

— Опитах се да извърша арест.

Дезире се взира в него, стиснала е юмруци толкова силно, че ноктите й се забиват в дланите. Вади значката си. Валдес сякаш не забелязва. Премигва срещу нея с кървясали очи, но като че ли я преценява с поглед и я отхвърля, без да се поколебае.

— Разкажете ми какво се случи.

— Оповестих присъствието си, изпищя жена, чух изстрели. Влязох през вратата, но те вече бяха мъртви. Беше ги застрелял хладнокръвно. Беше ги гръмнал. Този мъж няма съвест.

Дезире взема стол и го придърпва пред шерифа, който кърви леко от края на устата си.

— Какво се случи? — Посочва лицето му.

— Сигурно съм се ударил в някой клон.

Агент Фърнис подушва въздуха и вкусва нещо в слюнката си, иска да се изплюе.

— Защо дойдохте тук, шерифе?

— Някаква жена се обадила на „Борци срещу престъпността в Тексас“ и питала дали има награда за залавянето на Оуди Палмър.

— А вие как разбрахте?

— Диспечерката ми каза.

— Тук не е вашата юрисдикция. Вие сте шериф в Дрейфъс Каунти.

— Помолих да ме информират. Палмър е бил пред къщата ми. Говорил е с жена ми и сина ми. Имам право да защитя семейството си.

— Затова решихте да тръгнете след него като Чарлс Бронсън [43] Чарлс Бронсън (1921–2003) — американски актьор, популярен със своите екшън роли. — Б. пр. ?

Валдес извива нагоре ъгълчетата на устата си.

— След като явно знаете всички отговори, специален агент, защо според вас Оуди Палмър е дошъл да ме търси? Може би е с мозъчно увреждане. Може да иска отмъщение. Не знам как работи шибаната глава на един убиец. Тръгнах след следа, с която ФБР отказа да се занимава.

— ФБР не е било информирано. Сега двама души са мъртви, а кръвта им е по вашите ръце.

— Не по моите. По неговите .

Дезире усеща как около челото й се стяга обръч от напрежение. Не харесва този мъж. Може и да казва истината, но всеки път, когато Валдес си отвори устата, в ума й изниква картината на жената и малкото момиченце, простреляни в челото и проснати в локва кръв.

— Разкажете ми отново какво се случи — казва Дезире. Иска да знае точната последователност на събитията. Къде е стоял, докато се е стреляло? Кога е отворил вратата? Какво е видял?

Валдес дава същите показания, описва как е оповестил присъствието си и е чул изстрели.

— Влязох през вратата и видях телата. Палмър беше минал през съседната стая, така че го последвах. Извиках му да спре. Стрелях няколко пъти, но той се прехвърли от другата страна на оградата, сякаш имаше криле.

— Бяхте ли извадили оръжието си, когато влязохте?

— Да, госпожо.

— Когато преследвахте Палмър, колко пъти стреляхте?

— Два, може би три.

— Уцелихте ли го?

— Възможно е. Както казах, той се движи като светкавица.

— Кога го загубихте от поглед?

— Близо до моста.

— Колко далеч от вас беше?

— Седемдесет, може би осемдесет метра.

— Но го виждахте в тъмнината?

— Чувах го.

— А после го изгубихте.

— Върнах се тук и се опитах да помогна на жената и на малкото момиченце.

— Пипахте ли телата?

— Мисля, че обърнах детето, за да проверя пулса му.

— Измихте ли си ръцете?

— Имаше кръв по тях.

Валдес стиска силно очи. През тях се процежда сълза и се задържа в бръчиците му. Избърсва я.

— Не знаех, че Палмър ще ги застреля.

На вратата чука заместник-шериф. Млад. Свеж. Усмихнат.

— Вижте какво намерих — казва, хванал кален пистолет между палеца и показалеца си.

— Еха! А случайно да намери и мозъка си?

Заместник-шерифът се мръщи, усмивката му угасва.

Дезире отваря найлонова торбичка.

— Държиш улика, идиот такъв!

Пускат калния пистолет вътре.