Майкл Роботэм - На живот и смърт

Усмивките са се изпарили.

— Преди два дни ме извлякоха от килията, качиха ме на автобус и ме зарязаха на един път южно от Хюстън.

— Те?

— Не знам имената им. Бях с чувал на главата.

— Защо?

— Явно не са искали да ги разпозная.

— Не, тъпако, защо са те пуснали.

— О, искат да намеря Оуди Палмър. Избяга от затвора преди три дни.

— Чух. — Еди тупа хлътналата си буза с пръст, чува се пукот. — А ти търсиш парите.

— Това е идеята.

— Имаш ли представа колко хора са се пробвали?

— Да, но аз познавам Оуди Палмър. Опазих го жив вътре.

— Значи ти е длъжник.

— Да.

Еди се усмихва широко, би могъл да играе сводник в телевизионен сериал като „Закон и ред“ или „Наркомрежа“. Лимузината се насочва към Галвестън Бей, минава покрай товарни гари, железопътни дворове и стотици контейнери, подредени като детски кубчета за игра.

— Какво ще стане, когато намериш Палмър? — пита Еди.

— Дадоха ми телефон.

— А после какво?

— Присъдата ми ще бъде отменена.

Еди се смее отново, тупа се по бедрото, сякаш играе жига.

— Разправяй ги на друг тия, момче. С досие като твоето никой няма да те измъкне ей така от затвора.

Въпреки пренебрежителните подигравки Мос усеща, че Еди се опитва да се досети кой би могъл да проведе подобна операция без негово знание. Кой има толкова власт, че да може да изкара осъден убиец от затвора? Трябва да е човек със сериозни връзки — правителствен служител в правосъдния отдел, във ФБР или в щатския законодателен орган. Подобен контакт би бил полезен.

— Ако намериш Палмър, искам да се обадиш първо на мен, ясно?

Мос кима, не е в положение да спори.

— Какво знаеш за обира на камиона на „Армагард“ в Дрейфъс Каунти?

— Голяма издънка. Четирима души умряха.

— А бандата?

— Върнън и Били Кейн бяха част от една банда от Ню Орлиънс. Братя. Обраха дузина банки в Калифорния, а после дойдоха на изток към Аризона и Мисури. Върнън беше шефът. Включен беше и още един от редовните, Рабит Бъроуз, който трябваше да вземе участие в удара с бронирания камион, но го затвориха за шофиране в нетрезво състояние уикенда преди обира. В Луизиана имаше издадена заповед за ареста му.

— Кой друг беше в екипа?

— Имаха човек от другата страна.

— Охранител?

— Може би.

— А Оуди Палмър?

— Никой не беше чувал за него. Брат му Карл обаче имаше репутация на пълна издънка. Още на седемнайсет продаваше дрога в гетата — марихуана, метамфетамини, каквото се сетиш. От всичко по малко. По-късно оглави банда в Западен Далас, занимаваха се предимно с обири на банкомати и пощенски измами. Лежа пет години в „Браунсвил“. Като излезе, беше още по-пристрастен към наркотиците. Година по-късно застреля ченге в магазин за алкохол. После се изпари.

— И къде е сега?

— Това, мой черни приятелю, е въпросът за седем милиона долара.

Еди изглежда по-скоро философски настроен, отколкото изпълнен с негодувание. Обикновено знае предварително за толкова големи обири, но Върнън и Били Кейн не са били местни, а Карл и Оуди са били дребни риби.

— Искаш ли моето мнение? Парите отдавна ги няма. Карл Палмър или е под някоя могила в пустинята, или е изхарчил милионите, за да остане скрит. И в двата случая вече е гол като кост, оглозгана в Деня на благодарността.

— Къде мога да намеря Рабит Бъроуз?

— Той вече бачка предимно на чисто, но все още държи няколко проститутки в една пералня на самообслужване в Клоувърлийф. Освен това работи на половин ден като чистач в едно училище в Харис Каунти.

Лимузината спира до бордюра. Мътна вода се мержелее от три страни. Намират се на края на Морганс пойнт, близо до товарна гара с индустриална площадка за сонди и кранове.

— Тук слизаш — казва Еди.

— Как да се върна до пикапа си?

— Прекарал си петнайсет години в пандиза, реших, че една разходка ще ти хареса.

Дезире остава будна през по-голямата част от нощта, преглежда показанията от стрелбата и се надява, че от статичния бял шум може да изскочи истината. Затваря за миг очи и се насилва да ги отвори отново. Някой се навърта зад нея и се обляга на преградата.

Ерик Уорнър дъвче кибритена клечка.

— Обадиха ми се от офиса на помощник главния прокурор. Някой е завел жалба срещу теб.

— Наистина ли? Нека позная, казват, че съм твърде ниска за скоростното влакче?

— Не е шега.

— Кой?

— Шериф Райън Валдес.

— Какво е казал?

— Твърди, че си се държала оскърбително, настъпателно и грубо. Каза, че си му отправила безумни клевети.